Илиада [bg]

Старият конник Пелей Еакид ме проводи със тебе още когато те прати от Фтия при цар Агамемнон. Млад, ти не знаеше нито войната, омразна на всички, [440] нито съвета, където известни мъже се прославят. Твоят баща ми поръча на всичко това да те уча: в речи оратор да бъдеш и в дело — велик изпълнител. Аз затова не желая без тебе сега да остана, даже и бог олимпийски да ми обещае направо [445] моята старост да махне и юноша пак да ме стори, точно какъвто напуснах Елада, с красавици славна, за да отбягна гнева на баща си Аминтор Орменов, силно разсърден за свойта наложница къдравокоса: нея обичаше той, а презираше свойта съпруга, [450] майка ми. Тя на колене ме моли да легна с жената, за да й стане противен старикът, баща ми нещастен. Аз я послушах и легнах. Щом татко ми всичко научи, с люти ме клетви обсипа, повика еринии злостни: та да не сложа на скута си никога мое детенце. [455] Тези му клетви ужасни послушаха злите безсмъртни — Зевс от подземното царство102 и нямаща жал Персефона. Исках тогава със острия меч да убия баща си, някой безсмъртен обаче гнева ми възпря и ми спомни лошата слава в народа и хорските укори хулни, [460] щом сред ахейците име на отцеубиец получа. А пък духът ми в гърдите не даваше вече спокойно аз да живея във къщата на разлютения татко. Верни другари и близки ме следваха вред неотстъпно. Те със молби ме насилваха в родния дом да остана. [465] Много овни угоени и тежки рогати говеда бяха заклали, а още по-много свине затлъстели сръчно въртяха високо над буйния огън на Хефест, много се вино изпи от големите делви на татко. Девет те нощи прекараха будни край мене безспирно, [470] сменяйки нощните стражи, а огънят вечно гореше. Бдеше един до колоните в двора със здрава ограда, друг в коридора пред яките двери на моята спалня. Ала когато настана десетата нощ непрогледна, счупих на моята спалня вратата, добре прикрепена, [475] тихо излязох и ловко прескочих оградата дворна, скритом от всякакви стражи, усърдни робини и роби. После избягах и бродих през цяла обширна Елада, стигнах във плодната Фтия, родина на дребен добитък, влязох при царя Пелея и той ме прие благосклонно. [480] Сам ме обикна тъй, както родител детето си свидно — своя син единороден, наследник на много имоти. Той ме направи богат, подари ми народ многоброен; цар на долопците бях и живеех на края на Фтия. Богоподобни Ахиле, аз тъй те възпитах от малък, [485] тъй те обикнах сърдечно, че с друг не желаеше нивга нито на пир да отиваш, ни даже дома да се храниш, без да те сложа самичък да седнеш на мойто коляно, мръвките да ти нарежа и виното да ти налея. Колко си пъти намокрял хитона ми върху гърдите, [490] пръскайки вино с уста през наивните детски години! Толкова много се мъчих и толкова страдах за тебе, тъй като мен боговете ме бяха дарили с потомство, тебе направих и имах за син, богоравни Ахиле, за да отблъснеш ти някога гибел позорна от мене. [495] Хайде, любими Ахиле, смири си душата надменна! Трябва и милост да имаш! Дори богове се смиряват, а с добродетели, слава и мощ са по-висши от всички. Смъртните хора, възливайки вино, смиляват безсмъртни със благовония, с чисти молитви и мирис от сало, [500] щом като някой човек е престъпил небесната воля. А съществуват Молби,103 дъщери на Кронида всесилен, гърбави, хроми, набръчкани грозно, с очи кривогледи. Винаги ходят загрижени след заслепената Ата. Тя е могъща и бърза, далеч изпреварва Молбите, [505] първа обхожда земята, на хората зло причинява. После минават Молбите и вредом лекуват бедите. Който зачита на Зевс дъщерите, щом те го споходят, помощ голяма му дават и склонно молбите му чуват. Който от тях се откаже и с върла омраза ги гони, [510] тутакси тичат направо при Зевса Кронида и молят: Ата да тръгне след него и той да плати за греха си. Хайде, Ахиле, и ти почети дъщерите на Зевса, че почитта усмирява душите на много герои. Дарове ако не беше ти дал Агамемнон Атреев, [515] също и други обрекъл, а само се сърдеше люто, нямаше аз да те моля гнева си голям да забравиш, нито аргийци да браниш, макар че от теб се нуждаят. Царят тъй много ти дава сега, обещава и още. Ето изпрати при теб да те молят мъже най-известни, [520] първи сред всички ахейци и твои любимци аргийци. Ти не презирай речта им и техните стъпки дотука! Твоят гняв само до днеска не беше достоен за укор. Често сме слушали ние мълвата за древни герои,