Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Страхувам се, че управителният съвет е решил засега да излезеш в отпуска.
— Не мога да приема това. Нямат право. Имам договор.
Повече или по-малко, Андреоти очакваше този отговор. Той носеше документа със себе си и му връчи листа.
— Не е мое решението, докторе. Както казах, бордът е решил.
Кенсинг изсумтя презрително.
— Бордът? Искаш да кажеш, Рос. Най-после видя своя шанс. — Андреоти не почувства нужда да отговори. — Какво е извинението този път?
— Ясно е обяснено в писмото, но изглежда, че има твърде много въпроси, свързани с вас, които се отнасят до смъртта на господин Маркъм.
— Това са пълни говна. Нямам нищо общо с тази работа.
На Андреоти едва не му падна челюстта от изненада — употребата на вулгаризми съвсем не бе обичайна за Кенсинг.
— Бордът не го прави затова. Само така изглежда.
Андреоти бе настроен на бюрократична вълна. Приличаше досущ на манекен. Работата му беше само да връчи писмото и съобщението и да приведе в изпълнение волята на борда.
— Как така „изглежда“? Изобщо не изглежда така.
Андреоти разпери ръце.
— Наистина нещата са извън моя контрол, докторе. Ако желаете да обжалвате решението, бих ви предложил да се обадите на доктор Рос. Междувременно ще преустановите практиката си тук и в клиниката.
— А моите пациенти? Трябва да ги прегледам.
— Разпределили сме други лекари, които ще поемат вашите случаи.
— И откога?
— Боя се, че от този момент.
— Боите се. Май наистина е така. — Кенсинг за момент изпусна нервите си. — И има защо.
Андреоти се дръпна крачка назад.
— Заплашвате ли ме?
Кенсинг се изкушаваше да използва момента и наистина да посплаши малко този чиновник, но след снощното посещение на Глицки започна да чувства колко зле действително могат да се развият нещата с това разследване на убийството, с това подозрение, което го заобикаляше. Някакво чувство за самозащита се обади в него.
— Грешите — задоволи се да каже той.
И като погледна към листите хартия в ръката си, обърна се кръгом и излезе.
Още нямаше девет сутринта. Бурята най-после бе утихнала. Небето беше чисто изпрано, тъмносиньо и безоблачно.
Кенсинг се бе завърнал у дома си, във всекидневната на своя апартамент. Придвижи се напред и дръпна със сила един от прозорците, за да влезе малко свеж въздух. После се върна в кухнята, където Глицки го беше разнищвал миналата вечер. Чашата за чай на лейтенанта все още бе в умивалника. Беше от сервиза, който бе наследил от родителите си, след като баща му почина. Разсеяно пусна водата, за да я измие, и повдигна внимателно нежната съдинка. Над умивалника имаше прозорец и Кенсинг изведнъж просто спря всяко движение, взирайки се навън, към западния край на града, без да вижда нищо от него.
Чашата се пръсна в ръката му, разбита от силата на хватката.
Погледна надолу с някаква студена, безразлична ярост. Там, където ръбовете бяха порязали ръката му, кръвта течеше и се събираше в бялата порцеланова чинийка сред счупените парчета на дъното на умивалника.
Джеф Елиът имаше домашния му номер от времето на случая с бебето Емилия и му се обади двайсет минути по-късно. Напоследък той преследваше „Парнас“ за новини и беше чул вестта за административния му отпуск тази сутрин, може би много скоро, след като самият Кенсинг я беше научил. Елиът му предложи да изслуша неговата гледна точка със съчувствие, като репортер, който отразява цялата история от различни ъгли. Можеше да дойде веднага, ако Кенсинг има готовност да му отдели час или нещо такова. Когато пристигна, Елиът се придвижи с количката в кухнята. Беше идвал вече тук по повод на бебето Емилия и можеше да се оправи. След като седна, първият му коментар беше за няколкото лепенки по ръката на Кенсинг.
— Опитвах се да си прережа вените в отчаяние, но май нещо не съм улучил. — Лекарят се изсмя злъчно и предложи обяснение: — Никога не хващай касапски нож за острието. Би трябвало да съм го научил това някъде по дългия си път. — После ловко смени темата. — Между другото, знаете ли, харесах статията ви за Рос. Уловили сте го идеално.
Елиът кимна признателно.
— Никога няма да разбера какво е мотивирало този тип да тръгне да става лекар. Изглежда толкова се грижи за пациентите си, колкото компаниите за дървен материал ги е грижа за тропическите гори. — После се залови за работа. — Значи най-накрая ви уволниха?
Постепенно те стигнаха до личностите в „Парнас“, до игрите. Елиът каза, че е говорил доста с административен помощник на Тим Маркъм, един озлобен млад мъж на име Брендън Дрискол, който по всичко личи скоро ще бъде без работа.