Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Най-накрая стигна до голямата спалня. Там отново провери будилника, за да открие, че той е все така — отново! — нагласен за четири и половина. Налагаше се да издаде домашна заповед, с която да забрани достъпа до будилника за всеки друг, освен него и Франи. Премести го с два часа напред. Вече в леглото, докато жена му дишаше равномерно до него, се позамисли за малко за цялото това подсъзнателно общуване, което протичаше в дома, сред семейството му. Той и Франи със слоновете, премълчаваните сега, но все още очевидно смущаващи Бек страхове, последната шега на Винсънт, очевиден опит да задържи баща си в стаята още няколко секунди, макар че никога не би го помолил направо. Динамиката като че ли внезапно се бе преместила и Харди поне се чувстваше в някакъв дрейф, носеше се сред останалите от семейството, свързан с някакво гравитационно привличане, но без нищо наистина солидно, което да ги придържа заедно.
Сега лежеше буден, като ехо от своя син, и не можеше да заспи въпреки изтощението си. Паметта му бе извлякла едно противоречие, което сега се зъбеше насреща му. По-рано през деня Ребека Симс беше отхвърлила с насмешка предположението, че някой е убил Тим Маркъм в болницата. Това е нелепо, трябва да е било случайност, беше казала тя.
Или пък той просто е умрял, което, както му беше напомнила, „се случва с хората“. Но до вечерта подобни смъртни случаи — необяснени и възможни убийства — бяха станали обичайни, постоянна характеристика на изминалите година и нещо в „Портола“. Искаше му се да ѝ се обади и да изясни позицията ѝ — може би бе разчупил тази бариера в отношенията в болницата, където критиката не се търпеше, беше я заставил да допусне немислимото в случая с Маркъм, а това бе събудило други духове.
Но фактите за смъртните случаи сами по себе си — ако това бяха факти, ако можеха да бъдат доказани — бяха разтърсващи със своите последствия, и не само за клиента му, макар че Кенсинг щеше да бъде в центъра на всичко, което щеше да се случи. За Харди това щеше да означава повече часове, по-голяма отдаденост, нарастваща заетост; по-малко време с жена му, по-малко връзка с децата, по-малко участие във всекидневния ритъм на дома му.
Това също означаваше, че наистина си слагаше главата в торбата. Ако някой, независимо дали беше този Раджан Бутан или някой друг в „Портола“, наистина бе убивал многократно, и ако Харди решеше да се намеси в разкриването на тези престъпления, той щеше да се окаже в полезрението на този човек.
Обърна се отново настрани и може би почти се унесе в някакъв полусън, плуваше в бурни води и няколко от акулите на Пико го наобиколиха и щракаха с челюсти все по-близо до него. В този миг нещо — някакво движение в къщата, някакъв случаен шум отвън — пръсна адреналина в тялото му и той отметна завивките и рязко се изправи в леглото. Дъхът му се връщаше на учестени тласъци. Това събуди Франи.
— Дизмъс, добре ли си? Колко е часът?
— Добре съм. Добре съм.
Но всъщност не беше добре. Онзи всеобщо непризнат и все пак всепроникващ страх, който Ребека Симс беше описала в „Портола“, като че ли преследваше и него. Дори познатата тъмнина на собствената му спалня изглеждаше някак зловеща, като че ли нещо ужасно дебнеше скрито в ъглите ѝ.
Опита се да отхвърли със смях породените от въображението му представи, като си каза, че те не са нищо друго, освен ирационални страхове, последица от кошмар. Но те продължаваха да го държат в хватката си. Накрая, чувствайки се глупак, той светна нощната лампа за малко.
Нищо, разбира се. Нищо.
И все пак мина доста време, докато дишането му се успокои. Най-накрая легна отново и се покри със завивките. След минута се обърна и се притисна към гърба на жена си.
Преди мозъкът му да успее да заработи отново, сънят милостиво го покори.
16
Кенсинг приключи сутрешната си обиколка в интензивното отделение на „Портола“ и се отправи към сестринската стая. Там го чакаше високия и слаб администратор на „Портола“ Майкъл Андреоти, който бе пожелал да разговаря с него насаме. Повървяха мълчаливо заедно по един дълъг коридор, после взеха асансьора до приземния етаж, където Андреоти го отведе в една празна заседателна зала в съседство с неговия кабинет в административното крило и после затвори вратата ѝ.
Кенсинг вече бе наясно какво се задава, но все пак попита:
— И така, за какво става дума?
Между двамата не съществуваше някакво особено приятелство и административният директор започна, без да губи време за любезности.