Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Не си спал цялата нощ досега?
Момчето седна на коляното му и го прегърна през врата.
— Не. Сънувам лоши сънища.
— Какви сънища?
— Такива, в които ти непрекъснато изчезваш. Ние всички сме в една гора и ти отиваш само за минутка да свършиш нещо, и после чакаме, чакаме, докато мама не каже, че отива да те потърси, но ние я молим да не ходи, защото и тя няма да се върне, обаче после отива и двамата с Беки оставаме, и започваме да я викаме, и тогава се събуждам.
На Харди не му бе нужно да използва много въображение, за да разкрие основанието на този сценарий, макар че Винсънт положително не го използваше, за да събуди чувството му за вина. Надяваше се, че все още не е стигнал дотам. Ако беше сестра му, Харди нямаше да е толкова сигурен. Притегли го към себе си, което по това време на нощта синът му все още приемаше.
— Добре, ето ме тук — успокои го той. — А щом си се събудил, това означава, че си спял, нали? А това означава, че в края на краищата можеш да заспиш, нали? Пледоарията на адвоката, който доказва тезата си.
— Май че да — каза Винсънт.
— Хайде, ще те сложа отново в леглото.
Но леглото на Винсънт в стаята зад кухнята изобщо не беше оправено. Винсънт посочи задната част на къщата, към стария кабинет на Харди.
— Аз съм в стаята на Бек. Мама каза, че може.
Стигнаха до свързващата врата и Харди забеляза купчината одеяла до леглото на дъщеря си.
— Какво правиш там?
Харди си помисли, че няма нищо чудно, че синът му не може да спи добре на твърдия дъсчен под.
— Нали я знаеш Бек? Страхува се — прошепна Винсънт.
Харди знаеше. Подклаждани от различните „подготвителни програми“ в нейното училище, дълбоките и произволни страхове на Ребека — от смъртта, от детските самоубийства, от отвличане от непознати, СПИН, наркотици и много други — преди около година бяха достигнали до размерите на криза.
— Мислех, че сме се справили с повечето неща. От какво още се страхува?
— Просто от тъмното, най-вече. И понякога — да е сама.
Изтълкувал тежката въздишка на баща си, Винсънт побърза да я защити, добавяйки:
— Не е всяка вечер. Много по-добре е, отколкото беше.
— Хубаво. Така си и мислех. Нямаш ли някакъв дюшек или нещо друго да си подложиш под одеялата?
— Не. Спя добре направо на пода.
— Виждам — каза Харди. — Само дето имаш лоши сънища и се събуждаш в дванайсет и половина. — Но тонът на Харди бе съзаклятнически, не критичен. Двамата мъже в къщата си имаха свое общуване, трябваше да се подкрепят. — Хайде да ти намерим нещо, все пак, какво ще кажеш?
И двамата награбиха възглавници от столовете в стаята на Винсънт и ги сложиха на пода. Като го настани, Харди го зави с одеялото.
— Навярно сега би могъл да си легнеш в твоето легло и Бек няма да забележи.
Но синът му поклати глава, доволен, че е важен.
— Няма нищо. Понякога тя има нужда да съм тук. Момичетата са така, нали знаеш, татко.
Харди потърка с ръка късо подстриганата коса на сина си. Винсънт нямаше желание да забива ножа в сърцето му — той просто отработваше своите удари на малък мъж, които един ден, дай боже, щеше да използва по-добре от баща си.
— Знам — потвърди Харди. Ръката му поглади четинестата глава отново. — Даваме ли си все още целувки за лека нощ? — Този вечерен ритуал бе приключил само преди два месеца, веднага след Коледа, но от време на време, когато Винсънт се размекваше или наоколо нямаше други хора от семейството, той забравяше, че вече е твърде голям, за да целува татко си. Тази вечер Харди извади късмет и понеже знаеше, че това може да е един от наистина последните случаи, той задържа прегръдката една милисекунда повече. — Добре, поспи сега, Вин.
— Ще проспя. Благодаря, татко.
— Няма за какво.
— Може ли да ти разкажа една смешка?
Полуизправил се, Харди събра последната си капка търпение.
— Само една — съгласи се той.
— Какво получаваш, когато превърнеш слон в котка?
— Не знам.
— Не, опитай.
— Добре, опитвам. Гледай. Очите ми са затворени. — Той преброи наум до три. — Добре, предавам се. Какво?
— Наистина ли не се сещаш? Слон в котка? Помисли!
— Вин… — Той се изправи.
— Котка — каза Винсънт. — Като превърнеш слона в котка, получаваш котка. Загря ли?
— Добра гатанка — каза Харди. — Трябва да я зададеш на чичо Ейб. На него ще му хареса.
По причини, които му се изплъзваха, той обходи къщата от край до край няколко пъти и отново подреди слоновете. После поседя малко във всекидневната, докато не реши, че Винсънт вече е заспал. Върна се отново в стаята на Бек, наведе се над възглавниците, после над леглото, за да погледа в мрака очертанията на лицата на децата си, спокойни и умиротворени в съня.