Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— А искате ли да знаете коя е най-голямата ирония тук? — попита Кенсинг. — Маркъм също не е виновен. Всъщност всички тези решения принадлежаха на Рос. Рос е главният медицински директор. Той наблюдава нещата. Истината е, че Рос е изключително отговорен за това хлапе, но като че ли никой не си дава сметка, че е така.
Настъпи мълчание. След малко Елиът заговори:
— Тук ли живеете, Джудит?
— Остава понякога — отговори бързо Кенсинг. После добави: — Защо?
— Питах се дали е била тук миналия вторник сутринта.
Дойде ред на Джудит да попита:
— Защо?
Елиът сметна за нужно да им каже, че след разговори със служители на болницата и проверки в документацията е установил, че в сутринта, когато Маркъм е бил блъснат, Ерик е закъснял с доста повече от час за работа.
Кенсинг затвори очи, притисна слепоочията си с една ръка и изгледа Елиът.
— Даже не си спомням това. Закъснял ли съм? И какво би означавало, ако съм закъснял?
— Би означавало, че нямате алиби за времето на автомобилната злополука. — Елиът се обърна към Джудит: — А вие бихте могли да потвърдите часа, когато е излязъл за работа.
— Това е най-нелепото нещо, което някога съм чувала! — възкликна тя. — Сега пък някой смята, че Ерик е карал и колата, която е блъснала Маркъм, така ли?
— Не знам дали някой непременно смята така — възрази Елиът. — Просто съм чул въпроса, това е всичко.
— Какви идиоти! — възкликна Джудит.
— Е, идиоти или не — възрази Елиът, — човек трябва да се вслушва какво говорят другите хора.
— Мисля, че започвам да развивам това качество — уморено отвърна Ерик.
— Вторник вечерта бях тук — каза Джудит. — Това помага ли?
— Така е — потвърди Кенсинг, — но това беше посред нощ. — Той се обърна към Джеф. — Отбих се у семейство Маркъм. Когато се прибрах у дома, Джудит вече спеше.
Коен обмисли проблема още малко, после разтърси глава.
— Голяма работа. Ти си в болницата, работиш си нормално, следователно не си някакъв престъпник. Ти си нормален човек с почтена кариера. Неочаквано идва жертва на катастрофа и има голяма вероятност пострадалият да умре. Оказва се обаче, че ти познаваш този човек. Нещо повече, това е някой, когото мразиш дотолкова, че да искаш да го убиеш. Да го убиеш! И ей така, след като той постъпва при теб, решаваш да поемеш този огромен и по всяка вероятност ненужен риск, за да си сигурен, че ще умре, при положение че е възможно да установят, че следите водят към теб. — Седящата на стола Джудит се поизправи, от нея се излъчваше подигравателност. — Ама моля ви се!
— Само дето от това, което чувам, горе-долу точно така се е случило — каза Елиът отрезвяващо.
Това утро на Харди беше ужасно. Беше спал на пристъпи и казаното от Ребека Симс пронизваше някъде дълбоко подсъзнанието му. Неизвестни мъртъвци фигурираха в някакви полузапомнени сънища и той се събуди и стана преди шест. След като децата заминаха на училище, твърдо се отказа да се обади на Глицки за компания. Беше се разходил сам енергично за около час до плажа и обратно, но понеже не беше загрял преди това, от упражнението само се почувства напрегнат и стар. Един от клиентите на Фрийман беше паркирал на неговото място в подземния гараж и докато отиде да си прибере колата от мястото, където я беше оставил на улицата, вече му бяха оставили бележка за глоба. Прекара целия предобед в преглеждане на сметки и друга кореспонденция, натрупала се от миналата седмица. Най-накрая, точно по обяд и преди да напусне кабинета и да се отправи към сградата на „Кроникъл“, той се обади в отдел „Убийства“, макар да беше съвсем сигурен, че лейтенантът ще е отишъл да обядва. Разбира се, оказа се прав — първият му късмет за деня: Глицки бе излязъл.
Сега Харди седеше на един нисък шкаф за папки в стаичката, където бе кабинетът на Елиът, на приземния етаж в редакцията на „Кроникъл“. Разочарованието му от Кенсинг прозираше в подчертано официалния тон.
— Признавам, че съм донякъде изненадан да науча към такава късна дата, че той има приятелка. Снощи говорихме по телефона няколко часа. Помолих го да ми каже всичко важно за своя живот, за което се сеща, и той дори не я спомена.
— Джудит — каза Елиът. — Наистина е хубава. Но може би не е някаква сериозна връзка. Може да е от тези днешни модерни отношения, когато двама души правят страхотен секс на всеки два часа, но иначе даже не се харесват. Това не е ли ужасно?