Клетвата

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че всички лекари от персонала са велики, докато не ги преместят, да кажем, в щата Илинойс. Получават чудесни препоръки, може би дори повишение на заплатата. Поемат им се транспортните разходи.

— И защо?

— Защото няма лоши лекари.

— А и никой не сигнализира.

Това бе отрезвяващо заявление и Ребека Симс реагира. Гласът ѝ стана кух, почти недоловим.

— Аз не сигнализирам сега, господин Харди. Имам три деца и съпруг и всички те имат нужда да си запазя работата. Просто си помислих, че може да ви е от полза да разберете „обстановката като цяло“, както вие се изразихте. Знаем, че господин Маркъм е бил убит, нали? Може би това променя нещо.

— Може би някой ще се обади в полицията?

— Не вярвам, че това ще се случи. Какво биха могли да кажат?

— Ще кажат това, което вие току-що казахте на мен.

— Но всичко е толкова мъгляво. Няма никакви… Няма никакво истинско доказателство…

— Има трупове — опроверга я Харди с най-спокойния си глас. — Биха могли да аутопсират телата. Не е ли имало всъщност аутопсия? Поне при един или двама от тях?

— Не зная. Мисля, че семействата обикновено… — Тя се отклони, повтори, че просто не знае. — Във всеки случай вие не сте замесен. Искам да кажа, тук, в болницата. Може би можете да направите нещо.

Харди разбра, че това е най-доброто, до което ще се стигне, поне тази вечер.

— Може би мога. Поне ще опитам — съгласи се той и благодари на Ребека за обаждането. — Бяхте права. Беше важно. Мисля, че нямате каквато и да е причина да се страхувате. Ще ви държа настрани от всичко, което правя. Беше смело от ваша страна да ми се обадите.

Той долови признателността в гласа ѝ.

— Благодаря ви — каза тя. — Вие сте добър човек. Извинявайте, че беше толкова късно.

Когато затвори телефона, Харди остана неподвижен до масата доста време. Не беше успял да направи разговора много кратък и без съмнение Франи вече беше заспала. А дори и да не беше, настроението щеше да си е отишло, вече си беше отишло, когато тя се качи горе. Ребека Симс го беше нарекла „добър човек“, но в този момент той съвсем не се чувстваше добър.

Накрая довърши сока си, изправи се и отнесе чашата в кухнята, където я изплакна в мивката. Подсушаваше я, когато чу някакъв познат шум зад себе си. Обърна се и видя на вратата сина си, опрял единия си крак върху другия, да го гледа изпод вежди.

— Ей, приятел! — рече Харди тихо. — Какво правим?

Винсънт още не бе напълно тийнейджър, но по-голямата част от малкото момче в него напоследък се беше изпарила. Сега косата му бе подстригана късо и ушите му стърчаха, докато тялото, което преди клонеше към закръглена мекота, сега бе източено, почти слабовато.

— Не можах да заспя.

Харди се доближи и наведе над него.