Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Кошмар! — Харди остана някак разсеян. — Знаеш ли кога са се събрали?
— Не. Защо?
— Защото ще е добре да се знае дали е била в картинката, когато той и Ан са били още женени. Може пък напускането на жена му изобщо да не му е разбило сърцето.
— Трябва да питаш него.
— Ще го направя, но би било страхотно, ако той сам беше ми подал нещо по тия въпроси. Даже не знаех, че той е пуснал информацията за бебето Емилия.
— Той ли?
Лицето на Джеф беше самата невинност.
Но Харди не беше се отбил в „Кроникъл“, за да говори за своя клиент. Искаше да знае дали Елиът не е дочувал някакви слухове за поредица от необяснени и неочаквани смъртни случаи в „Портола“.
— Не. — Но мисълта за това, за историята в него озари очите на репортера. — Колко голяма поредица?
— Всъщност не знам. И източникът ми не беше сигурен за подробностите и дори за самите факти. Но изглеждаше доста уравновесена жена и положително беше уплашена.
— И какво каза?
Харди му предаде доста точно разговора си с Ребека Симс. Някъде по средата Елиът придърпа един бележник и започна да си води записки. Когато Харди свърши, Елиът каза, че би искал да говори с нея.
— Мога да я попитам — отвърна Харди, — но останах с усещането, че дори разговорът ѝ с мен я обезпокои. Очевидно администрацията в „Портола“ обича да държи своите вътрешни работи под похлупак. Онези, които приказват, много бързо остават безработни.
— Ясно. Тогава ми помогни. Къде да търся?
Двамата едновременно предложиха отговора: „Кенсинг“.
Джеф затвори вратата на стаята си и включи телефона на микрофон, за да чува и Харди. Кенсинг му каза, че Джудит е още там, но тъй като е работила нощна смяна в клиниката, си е легнала. Той просто си убивал времето, отворил прозорците, четял книга, първата книга, която зачитал може би от година насам. „Грант“ на Макс Бърд. Фантастична. Най-доброто първо изречение, което си спомня да е чел някъде.
— „Започни с ужасната му майка.“ Не е ли страхотно?
Елиът се съгласи, че изречението е добро, но обясни, че се обажда, защото Дизмъс Харди е тук с него, в кабинета му, и биха искали да питат за нещо. Когато Харди свърши с разказа на Ребека Симс за необяснените смъртни случаи в „Портола“, Кенсинг мълча толкова дълго, че Елиът го попита дали още е там.
— Да. Мисля. — След това продължи: — Не мога да кажа, че тази идея не ми е минавала през ума. Но в интензивното отделение непрекъснато умират хора. Искам да кажа, те поначало не биха стигнали дотам, ако не са в критично състояние. Така че доколкото разбирам, това, за което питате, е дали умират хора, които не би трябвало да умрат, така ли? Това сега не се записва, нали, Джеф? Точно сега не ми трябват повече негативни неща във вестниците.
— Не, разбира се.
На Джеф никак не му се искаше да се съгласи, но при тези обстоятелства нямаше какво друго да стори.
— И докато си говорим официално — а Харди нямаше повече никакво намерение да има други, освен официални отношения с този клиент, — този разговор не се ползва и с никаква привилегия. Просто да знаете.
— Ясно. И какво предполагате? Някаква ширеща се недобросъвестност? Или нещо по-сериозно?
— Аз не предполагам нищо — отговори Харди. — Питам дали вие сте забелязали нещо.
— Е, бих се учудил, ако сме попълнили много „осемстотин и пет“. Това мога да кажа.
— Какво представляват те? — попита Харди.
— Доклади до щатската медицинска инспекция. Когато някой лекар оплете нещата толкова сериозно, че администрацията да прекрати клиничната му практика за повече от трийсет дни, болницата трябва да попълни формуляр „805“ и да го предаде на щатската управа. Те от своя страна трябва да го придвижат към националната лекарска база данни, която е федерална. И от нея нищо не се изтрива. Впишат ли те в базата данни, кариерата ти виси на косъм.
— И защо тези неща не са били съобщавани? — попита Харди.
— Вие сте адвокат и ме питате това? Ако сте лекар и някоя болница донася срещу вас, какво ще направите? Ще съдите негодниците, разбира се. Ако сте пациент и разбирате, че вашата болница е наела некадърен лекар, съдите болницата. Всеки се съди с всеки.
Елиът не можа да се сдържи.
— Винаги съм си мислил, че вие, адвокатите, много обичате този момент — подхвърли той на Харди.
Но Харди бе на съвсем друга вълна.
— Да разбирам ли, Ерик, от това, което ми казвате, че в „Портола“ има такива лекари, ръководството ги знае и не подава тези доклади?