Отдел Убийства: Илюзия за грях

— Ако не възразяваш. Обещавам да стъпвам на пръсти и да не вдигам шум.

— Ами ела.

Двамата тихо влязоха в апартамента. Тишината бе толкова дълбока и наситена, че сякаш вътре нямаше жив човек. Навсякъде беше тъмно. Очевидно изрядният Георгий Сергеевич спи дълбоко, помисли си Олег, а Иляс е запрашил нанякъде. Дано само не се сблъска с него на излизане, голям фал ще стане.

В стаята Ира започна както обикновено мълком да оправя дивана за лягане. Олег я наблюдаваше със свито сърце, без да може да си обясни тази необикновена жалост, която будеше у него това момиче. Той самият беше израснал в мизерия и знаеше какво е да си облечен по-зле от другите, да си вечно гладен и недоспал, защото трябва да ставаш в зори да помагаш на майка си в домакинството. Но все пак той беше момче и вехтите демодирани дрехи не го тормозеха, както биха сломили самочувствието на едно двайсетгодишно момиче, което и бездруго не се отличава с красота.

— Слушай, Иришка — прошепна той, — нали твоите квартиранти се занимават с търговия, не ти ли предлагат дрехи на по-евтини цени? Ще ти бъде по-изгодно да купуваш от тях.

— И дума да не става — махна тя с ръка, — не искам да имам нищо общо с тях.

— Защо?

— Ами защото. Помолиш ли ги веднъж, ще ти свършат услугата, ама после ще вземат да си въобразяват, че кой знае колко са те ощастливили и ще ти се качат на главата. Не, Олежка, човек трябва да ги държи на разстояние, само така нещата могат да вървят нормално. Не ми трябват техните парцали, ще си мина и с моите.

— А какво носят от чужбина? — полюбопитства Олег сякаш между другото. — Кожени дрехи или само евтин трикотаж?

— Не знам и не ща да знам — отсече Ира. — Изобщо не ме интересува. Докато си нямам вземане-даване с тях, ще ми е мирна главата. Почти от две години пускам квартиранти и, слава Богу, досега не съм си имала неприятности. И смятам така да продължава. Е какво? Ще си лягаме или ще обсъждаме моите квартиранти?

Олег се усети, че е прекалил с любопитството, и започна припряно да се съблича.

… Дали този ден времето беше тежко, или просто беше уморен, но някак хич не му се щеше да си тръгва. След като се любиха с Ира, се чувстваше страшно отпаднал, просто не можеше да се помръдне, искаше му се да остане тук, в тази стая, на този диван, да се обърне на една страна и да заспи. Да спи непробудно дванайсет часа. Пък и нищо чудно — от две седмици вече си ляга ту в два, ту в четири, а трябва да става рано, за да е на работа в девет часа. Само Ирка може да спи по три часа на денонощие и да се чувства добре, той обаче не издържа.

Но пък и не може да си позволи да остане. Дори само защото Ира настоява квартирантите й да не научават за неговите посещения. А той няма право да я излага. Що се отнася до Вера, тя отдавна е свикнала с денонощната му работа, не ревнува, на нищо не се учудва. А напоследък май изобщо не забелязва дали той се прибира, толкова е погълната от своята бременност, мисли само за диети, процедури, прегледи, разходки и здравословен начин на живот. Всъщност това е хубаво, бъдещата майка трябва да се грижи за детето си още от момента на неговото зачеване, а не чак когато се роди, така са учели навремето още древните китайци.