Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
— Толкова бързо? — попита Беладона.
— Срещу ни крачи огромна армия — отговори Търговецът. — Колкото и бързо да действаме, боя се, че може вече да сме закъснели.
Напрежението на последните дни лиши Компанията от сносна почивка. Събитията, започнали да се развиват стремглаво, впоследствие ускориха хода си още повече. Подготвяното с месеци се разгърна само в рамките на часове.
Бе решено, че трябва да установят присъствие в четирите ключови за града постройки. В контрола над тях се криеше влиянието над града. Дори и с наличието на Джугом Арк щеше да е трудно, ако не и невъзможно, да получат подкрепата на останалата част от града, ако останат в периферията му. Първоначално смятаха да се преместят там изцяло, но Хал ги посъветва да оставят неколцина. Самият той, заедно с Ахтал, хауфутът, Манум, Индретт и началникът на стражата, който охраняваше Аркоса на Немохайм, останаха. Аркосът на Плоня предостави четирите ключа на Кърр. Сетне шестимата посланици вдигнаха качулките на плащовете си — донякъде нелепо в есенната горещина — и поведоха остатъка от Компанията през оживените улици. Над града започваха да се събират облаци, обещаващи дъжд, макар все още да беше ранна утрин.
През следващите тридесет минути навсякъде можеха да се видят белези от скорошните разрушения. Някои от постройките все още димяха, предимно онези, разположени в края на тесни улички, далеч от водоизточник. Те бяха оставени да доизгорят и угаснат сами. Отвъд жилищата, разположени от лявата им страна, лежаха опустошените житници и складове. Там също се издигаше дим. Опустошения имаше и сред близо една четвърт от жилищните постройки. Но дърводелци работеха усилено по възстановяването им, наобиколени от помагащи им граждани — включително много такива, работещи в складовете и за момента получили неочакван отпуск. Провикваха се уморени гласове — разменяха се материали, предлагаха или диреха помощ, викаха работниците да се подкрепят. Някои от тях помахаха на Компанията, разпознавайки Стрелата. Много скоро около приключенците се бяха насъбрали деца, които подскачаха весело. Поне те признаваха, че се случва нещо специално. Закъснението на възрастните се дължеше на умората от случилото се през последните дни — или на по-голямата сдържаност в по-бедната южна част на Инструър.
Пътят им ги отведе отвъд обичайните места, които посещаваха след завръщането си в града. Улиците започнаха да стават по-широки и по-чисти, понесли по-добре облечени хора. Членовете на Компанията започнаха да срещат мнозина, които не бяха съзирали Джугом Арк, и новините за преминаването им бързо се разпростряха. Гражданите наизлизаха по вратите си и се подредиха по пътя, ръкомахайки и разговаряйки оживено. Неколцина от струър ските деца все още играеха ролята на придружители и разказваха на хората за Компанията.
Започнаха да се изкачват към Съвещателната зала, най-голямата и най-значимата от четирите палати — огромна постройка, обгърната с паркове и градини. Тази сграда им беше позната до болка. Като молители многократно бяха извървявали пътя от дома на Фоилзи до нея и обратно.
Събраните останаха вън, а членовете на Компанията за втори път влязоха в колосалната Външна камера. Аркосът на Деруйс им показа мястото, където синият огън бе погълнал мраморна маса и разял пода. Не било останало нищо от Деорк или тримата посланици, каза той. Лийт си спомни гнусното лице, злорадстващо над окованата Стела. Стела! Дали Фемандерак бе видял истината? Дали и тя е била изпепелена от пламъците? И дали е боляло? Наистина ли я е изгубил завинаги?
Лийт погледна нагоре. Очите му бяха замъглени от сълзи, които още не бе имал време да пролее. Чувстваше някаква непоносима болка, която изглеждаше, че му заграбва контрола над тялото — задръства гърлото му, прогаря гърдите, отслабва крайниците. Знаеше, че това е мъка. Че скоро трябваше да й се отдаде — почти можеше да си представи как Хал му дава подобен съвет. Само че не още.
Сенките по сводестия таван трепнаха и се разбягаха под светлината на Джугом Арк. Лийт осъзна, че това място е построено в съобразяване със Стрелата, макар и съградено стотици години след Бюрей, ако си спомняше правилно. Възможно ли беше строителите да са знаели? Младежът въздъхна. Ако не друго, вече се бе научил да не прибързва с отхвърлянето на вероятности.