Синя кръв [bg]

- Взеха него, но са искали и мен - каза Блис през сълзи. -Той се върна само за да ме предупреди. Превърнали са го в един от тях, но той се бореше срещу това. Сега вече го няма и никога повече няма да го видя.

Скайлър я прегърна.

- Поне ти си в безопасност.

Много се натъжи заради Блис. Искаше да й каже, че винаги ще бъде до нея, но явно тя се бе върнала към предишната си същност. Отказваше да говори със Скайлър или Оливър за случилото се и отново се въртеше около Мими Форс.

Скайлър се надяваше, че ще имат възможност отново да се сприятелят. В сърцето си тя разбираше, че Блис е слаба, но един ден някак щеше да й помогне да стане по-силна. Валитурус. Фортис.

Оливър пристигна с голям букет от калии и ги постави върху ковчега. Беше облечен в бял костюм с три копчета на сакото. Кестенявата му коса се спускаше на къдрици по яката.

- Ще ни липсва - каза той и се прекръсти. - Моите съболезнования.

- Благодаря - отвърна Скайлър и прие целувка по бузата.

Службата започна с любимата песен на Корделия „На крилете на орела“. Скайлър седеше на първия ред с ръце в скута. Корделия, единственото семейство, което някога бе имала, си бе отишла. Сега беше съвсем сама на света. Майка й беше в капана на мъртвешки сън, а дядо й беше неизвестно къде.

Оливър седна до нея и стисна ръката й съчувствено.

След погребението при нея дойде Джак Форс, и той в бял костюм. От църквата излязоха на Парк Авеню, където течеше обикновеният неделен нюйоркски следобед. Майки и гледачки бутаха към парка колички за по осемстотин долара, добре облечени хора бяха излезли на разходка или да прекарат следобеда в музея.