Синя кръв [bg]

- Ето как аз виждам нещата рече Блис, след като отпи голяма глътка от коктейла. - Да направим каквото предлага Оливър. Да помогнем на Дилън да избяга. Няма начин да не успеем. Ще манипулираме ума на пазачите - Скайлър каза, че вече го е правила - а Оли ще стои на стража. Държат го в стая 1001.

- Толкова ли ще е лесно? - попита Оливър.

- Ами да, защо не? Нали точно ти ни посъветва да мислим като синьокръвни.

- Но как ще се качим горе? Не трябва ли да сме гости на хотела, за да ни пуснат?

- Именно - каза Скайлър. - Това е най-лесната част. С Корделия прекарвахме тук ужасно много време. Познавам тези, които качват гостите с асансьора.

-Добре тогава, да започваме шоуто! - Оливър вдигна ръка да поиска сметката.

Минаха през главното фоайе и стигнаха до асансьорите.

- Здрасти, Марти - каза Скайлър и се усмихна на мъжа в лъскава червена ливрея с месингови копчета.

- Здравейте, госпожице Скайлър, отдавна не сме ви виждали.

- Да, доста време мина...

- На дванайсетия етаж ли? - попита Марти.

- Ами... не, този път ни настаниха на десетия. Сигурно е било заето и затова.

- Да, през октомври е пълно с туристи.

Той натисна кончето за десетия етаж и се усмихна на Скайлър и приятелите й.

- Благодаря ти, Марти, пак ще се видим - каза Скайлър на излизане от асансьора.

Намериха стая 1001, но пред нея нямаше охрана.

- Много странно - учуди се Блис. - Баща ми каза, че през цялото време ще е обграден от ченгета.

Скайлър се канеше да разбие ключалката, когато забеляза, че вратата е открехната. Тя я бутна и обърна глава назад: Оливър и Блис я гледаха озадачено. Бяха се приготвили за битка, а се оказваше, че препятствия нямаше.

Скайлър влезе в стаята, а Блис я следваше по петите.

- Дилън? - извика тя.

Телевизорът в луксозната стая все още работеше. Имаше поднос с останки от пържола, сребърните похлупаци бяха бутнати небрежно встрани. Леглото не беше оправено, по пода имаше хавлиени кърпи.

- Сигурна ли си, че това е стаята? - попита Скайлър.

- Напълно.

- Какво е станало според теб? - попита я Оливър, докато се оглеждаше. Взе дистанционното и изключи телевизора.

- Изчезнал е - каза лаконично Блис.

Спомни си какво й бе казал Чарлс Форс - че са се погрижили за него, каквото и да значеше това. Побиха я тръпки. Дали не са пристигнали твърде късно, за да го спасят?

- Избягал е - кимна Оливър.

- Или някой или нещо го е пуснало да избяга - предположи Скайлър.

Блис мълчеше. Погледна към недоизядената вечеря с неразгадаемо изражение.

Скайлър я потупа съчувствено по рамото.

- Сигурна съм, че където и да е, той е добре. Дилън е кораво момче А сега нека да се махаме, преди някой да си е помислил, че ние сме го пуснали.