Синя кръв [bg]

Тя крещеше с всички сили, сякаш никои никога няма-^ ше да я чуе. Отново сънуваше същия кошмар. Нещо я сграбчваше, изтръгваше дъха й и тя не можеше да го спре по никакъв начин. Давеше се, бореше се срещу силата, която я задържаше, напрягаше сили, за да се събуди, опитваше се да скочи от леглото... трябваше да отвори очи, трябваше да види... и видя.

Видя как двамата я гледаха. Родителите й. Баща й беше наметнал халат върху пижамата си, а майка й - пеньоар върху нощницата си.

- Блис, миличка, добре ли си? - попита баща й.

Беше се върнал за седмица от Вашингтон.

- Сънувах кошмар - каза Блис и се изправи, отмятайки завивките настрана.

Сложи ръка на челото си и усети топлината, която се излъчваше от кожата й. Имаше треска.

- Различен ли? - попита втората й майка.

- Ужасен.

- Всичко това е част от съзряването ти, Блис. Няма за какво да се тревожиш - каза баща й ведро. - Помня, че кога-то бяха на твоята възраст, имах ужасни кошмари. Понякога губех съзнание. Събуждах се на непознати места, без да знам как съм се озовал там и какво се е случило. - Той сви рамене. - Това е просто част от трансформацията.

Блис кимна, взе чашата студена вода, която Боби-Ан й подаде, и жадно отпи. Баща й беше казвал това и преди, когато за пръв път му спомена за кошмарите и загубата на съзнание.

-Добре съм - каза тя, макар да се чувстваше толкова уморена, всеки мускул в тялото й я болеше. Изохка и двамата се надвесиха тревожно над нея.

- Нищо ми няма. - Блис се опита да се усмихне и отпи още една глътка вода. - А вие се връщайте в спалнята. Добре съм, наистина.

Баща й я целуна по челото, а втората й майка я потупа по рамото и двамата излязоха от стаята й. Тя остави чашата на нощното шкафче и изведнъж си спомни - Дилън.

След като се раздели с Оливър и Скайлър, отиде да вечеря със семейството си във френския ресторант на Четирийсет и четвърта улица. Прибра се и отвори вратата на стаята си - Дилън седеше на леглото й, сякаш това беше най-нормалното нещо на света. Беше влязъл с помощта на ключа, който тя му даде.