Синя кръв [bg]

- Не мисля така - възрази Скайлър.

-За какво е всичко това? Какво правите вие двамата тук?

- Ти нападна Скайлър. Беше ти, видях те. Скайлър каза свещените думи и лицето на врага ми се появи. Беше твоето лице.

- И вие вярвате на това?

- Да.

-Баба ти е права, Скайлър - каза Чарлс смаяно. -Времената наистина са се променили, щом моят собствен син вярва, че аз съм Кроатан. Поквареният. Така ме нарече, нали, Джак?

Той вдигна ръкава си и им показа вътрешната страна на китката си, където имаше знак, представляващ златен меч, пронизал облак.

- Какво е това? Защо ни го показвате? - попита Скайлър.

- Това е знакът на Архангела - отвърна Джак с почтителен тон.

Той забрави объркването си заради Алегра и падна на колене пред баща си.

- Точно така - каза Чарлс с тънка усмивка.

- И какво означава? - попита Скайлър.

- Означава, че баща ми е толкова среброкръвен, колкото ти и аз. Той носи знака на Архангела - обясни Джак с нарастващо вълнение. - Този знак не може да бъде копиран или фалшифициран. Баща ми е Архангел Михаил - най-чистосърдечният от архангелите, който доброволно е последвал прогонените на земята, за да ни води в безсмъртното ни пътуване. - Той се поклони до земята. - Прости ми, татко. Бях изгубен, но сега съм намерен.

- Изправи се, сине. Няма какво да ти прощавам.

Скайлър ги изгледа въпросително.

- Но аз използвах Свещения език. Заклинанието, което разкрива истинската природа на съществото.

- Среброкръвните са много добри в трансформирането - обясни Чарлс. - Ще се подчинят на заповедта, но ще ти покажат нещо, което ще те шокира, ще те извади от равновесие. Едва тогава ще ти покажат истинската си самоличност, и то само за част от секундата.

- Щом баща ти не е среброкръвният, тогава кой? И къде е Дилън? - попита Скайлър подозрително.

- Засега е в безопасност, скрили сме го. Няма да може да нарани никого повече - отвърна Чарлс. - Утре ще отпътува надалеч.

- Какво искаш да кажеш с това, че няма да нарани никого?

-Имаше белези на врата си. Бил е използван. Трансформиран.

- В какво? Какви ги говориш?

-Дилън е синьокръвен - отвърна лаконично Чарлс. -Или поне е бил. Мислех, че знаеш.

Скайлър поклати глава. Дилън - вампир? Но тогава той може да е убиецът на Аги... Предположенията им са били погрешни, плановете - напразни. Дилън не беше човек. Имаше вероятност да не е невинен.

- Но той никога не е идвал на срещите... - каза Скайлър безпомощно.

Чарлс се усмихна.

- Те не са задължителни. Можеш да научиш нещо за миналото си, но можеш и да го игнорираш. Дилън е избрал да го игнорира. Толкова по-зле за него. Среброкръвните нападат само слабите. Привличат ги тези, които са отчаяни, рухнали. Използвали са слабостта му и са го нападнали. А той на свой ред е нападал други.

- Значи е бил той. Той е убил Аги?

- Случилото се с Аги е голямо нещастие. Открихме, че при първоначалната атака сребърнокръвният е източил почти цялата кръв на Дилън, но е решил да не го изконсумира докрай, а да го превърне в един от своите. За да оцелее, самият Дилън е трябвало също да си намери жертва. Съжалявам.