Синя кръв [bg]

„Банката“ беше стара каменна постройка в края на улица „Хюстън“, на последната пресечка преди Ийст Вилидж и Долен Ийст Сайд.

Преди време сградата бе седалище на инвеститорската и брокерска къща „Ван Алън“. Бе внушителна и масивна, смесица от различни архитектурни стилове с класическа фасада от шест колони и страховита редица остри като бръснач назъбени елементи по повърхността на фронтона.

Години наред сградата се извисяваше пуста, безлюдна и изоставена на ъгъла на „Хюстън“ и „Есекс“, докато една зимна вечер привлече вниманието на собственика на нощен клуб. Той я нае, за да представи там новата музика на диджеите си - мрачни и натрапчиви мелодии, които те наричаха „транс“.

Ритмичната музика се изливаше на тротоара, където пред входа на клуба стоеше Скайлър ван Алън - дребно петнайсетгодишно момиче с тъмна коса и сини очи, очертани с тъмни сенки. Докато чакаше, чоплеше черния лак на ноктите си.

- Мислиш ли, че ще успеем да влезем? - попита нервно тя.

- Лесна работа - отвърна най-добрият й приятел Оливър Хазард-Пери и вдигна вежда. - Дилън обеща да потанцуваме. А и винаги можем да им посочим надписа на онази табела. Нали твоето семейство е построило сградата? - каза той и се ухили доволно.

- Наистина ли? Не думай! - Скайлър се подсмихна и завъртя очи.

Остров Манхатън беше неразривно свързан с историята на семейството й, както и музеят „Фрик“, магистралата „Ван Уайк“ и планетариумът „Хейдън“ и плюс-минус една-две други институции или оживени булеварди.

Не че това по някакъв начин се отразяваше на живота й. Тя едва можеше да си позволи да плати двайсет и петте долара за вход.

Оливър я потупа утешително по рамото.

- Не се тревожи. Ще бъде много забавно, обещавам.

- Предпочитам Дилън да ни беше изчакал тук - каза притеснено тя и потръпна в дългия си черен блузон с дупки на лактите. Беше си го купила миналата седмица от един магазин втора употреба в Манхатън. Миришеше на старо и на застоял парфюм, а слабото й тяло се губеше в обемистите му дипли.