Синя кръв [bg]

Хотел „Карлайл“ беше елегантна сграда на Мадисън Авеню, построена в стила на английската аристокрация. Беше един от онези хотели, които излъчват лукс, съчетан с арогантната самонадеяност на потомствените благородници. Климатиците бяха настроени винаги на хладните деветнайсет градуса.

Когато Скайлър беше малка, баба й я водеше тук да пият коктейли „Шърли Темпъл“. Корделия сядаше на бара с цигара в уста и пиеше уиски след уиски, а Скайлър седеше тихо и гледаше веселите животни, изобразени на фреските по стените, или броеше влизащите дами. После отиваха в ресторанта, за да се насладят на разкошните френски ястия. В дните, когато Корделия заявяваше, че й е писнало от къщата на Ривърсайд Драйв, наемаха за уикенда апартамент с две спални в хотела. Скайлър си поръчваше ягоди със сметана, пълнеше ваната и хапваше не много хранителната си вечеря насред хилядите сапунени мехурчета.

Тази вечер тя се почувства като у дома си в притихналото фоайе от бял мрамор на хотела. Успя да прогони неприятните мисли за Джак Форс и унизителната среща с баща му. Блис беше поискала тримата с Оливър да се срещнат тук, без да обясни защо. Оливър вече чакаше в един уединен ъгъл на лоби бара.

- Какво ще кажеш за един „Манхатън“? - попита той и посочи питието си.

- Става - кимна тя.

Келнерът дискретно донесе сребърен поднос с коктейла й и сребърна купичка с печени испански бадеми. Скайлър си взе един.

- Боже, тук предлагат най-готините ядки - каза тя замислено, докато дъвчеше.

- Нищо не може да се сравнява с хотел в Горен Ийст Сайд - каза мъдро Оливър. - Трябва да направим една обиколка по хотелските барове в Ню Йорк. Да сравним ядките в „Реджънси“, „Сейнт Реджис“ и „Карлайл“.