![Невидимият пазител [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/0/nevidimiyat-pazitel-bg-download.jpg)
Невидимият пазител [bg]
- Автор: Редондо Долорес
- Серия: Бастан #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-340-7
- Переводчик: Десислава Антова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невидимият пазител [bg]». Краткое содержание книги:
— Тереса — прошепна тя. — След толкова много години още ми тровиш живота.
Затвори бележника и отново го напъха в дъното на сейфа, затрупвайки го с останалите документи, след което постави торбичката на старото й място, но не се сдържа да разхлаби коприненото шнурче, което я държеше вързана. Оскъдната светлина в кабинета бе достатъчна, за да изтръгне ярък отблясък от червения лак на обувките. Докосна с показалец леката извивка на тока, докато я завладяваше огромно чувство на тревога — усещане, което не познаваше и което смяташе за изключително досадно. Затвори сейфа и закачи картината, като се постара да бъде идеално равна с пода. После си взе чантата и тръгна към цеха, за да провери как върви работата. Поздрави шофьора и си взе довиждане с Ернесто.
Когато се увери, че Флора си е тръгнала, Ернесто влезе в склада, взе ролката с чували от по пет килограма и започна да ги пълни с брашно от коритото. Гребна една лопата и я доближи до носа си — миришеше както винаги. Взе щипка между пръстите си и я опита.
— Тази жена е луда — промърмори той под носа си.
— Какво казваш? — попита шофьорът, мислейки, че говори на него.
— Питам дали не искаш да вземеш няколко чувала брашно за вкъщи.
— Разбира се, благодаря — отговори мъжът, изненадан.
Ернесто напълни десетина чувала по пет килограма и когато прецени, че е достатъчно, ги занесе до багажника на колата си, паркирана на входа. После изхвърли остатъка в голяма торба за боклук, която завърза и отнесе в контейнера. Шофьорът вече почти бе приключил.
— Тези са последните — обяви той.
— Тогава не ги слагай в склада, донеси ги тук, за да ги изсипя в нощвите — каза Ернесто.
Пролетта на 1989 година
В дома на Росарио се вечеряше рано, веднага след като Хуан се върнеше от пекарната, и момичетата често трябваше да довършват домашните си работи след ядене. Докато събираха масата, Амая се обърна към баща си.
— Трябва да отида за малко до Естичу, не си записах какво имаме за домашно и не знам коя страница трябва да учим за утре.
— Добре, върви, но не закъснявай — отвърна й баща й, седнал до жена си на дивана.
Момичето си тананикаше усмихнато по пътя към цеха, опипвайки ключа под жилетката си. На улицата се огледа в двете посоки, за да се увери, че никой няма да каже на майка й, че я е видял да влиза. Пъхна ключа в бравата и въздъхна облекчено, когато ключалката поддаде с изщракване, което сякаш отекна в целия склад. Влезе на тъмно и затвори вратата зад гърба си, като не забрави да пусне резето. Чак тогава запали лампите. Огледа се наоколо с тревожното усещане, което винаги я мъчеше, когато идваше сама — сърцето й биеше толкова силно в гърдите, че тъпанчето й кънтеше от бурните тласъци кръв във вените й. В същото време се наслаждаваше на тайната, която споделяше с баща си, и на отговорността, че има ключ. Без да се бави, пристъпи към бидоните и се протегна, за да вземе кафеникавия плик, който криеше отзад.
— Какво търсиш тук?
Гласът на майка й проехтя в празния цех.
Всичките й мускули се напрегнаха, сякаш току-що я бе ударил ток. Ръката, която вече бе напипала плика, се отплесна назад, сякаш всичките й сухожилия внезапно се бяха скъсали. Изгуби равновесие от напъна и се озова на пода. Усети страх, логичен, разсъдъчен страх, породен от противоречието между обстоятелството, че бе оставила майка си вкъщи по халат и чехли пред телевизора, и неоспоримия факт, че въпреки това тя я бе издебнала в тъмното. Безразличният и равен тон на гласа й излъчваше повече враждебност и заплаха, отколкото бе усещала някога.
— Няма ли да отговориш?
Бавно, без да става от пода, малкото момиче се обърна и срещна студения поглед на майка си. Носеше дрехи за навън, сигурно през цялото време бе стояла с тях под домашния халат, и обувки с малък ток на мястото на чехлите. Дори в този момент почувства прилив на възхищение към тази горда жена, която никога не би излязла на улицата по халат и чехли.