![Невидимият пазител [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/0/nevidimiyat-pazitel-bg-download.jpg)
Невидимият пазител [bg]
- Автор: Редондо Долорес
- Серия: Бастан #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-340-7
- Переводчик: Десислава Антова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невидимият пазител [bg]». Краткое содержание книги:
Разгледа лицата на момичетата едно по едно. Карла с ярко начервените си устни и съвършените си зъби се усмихваше съблазнително. Аиноа гледаше фотоапарата плахо, както гледат хората, които знаят, че не са фотогенични. И наистина, снимката не отразяваше правдиво начеващата красота на най-младата от жертвите. И накрая Ан. Ан гледаше в обектива с безразличието на императрица и се усмихваше с едновременно сдържано и лукаво изражение. Не бе трудно човек да си представи зелените й очи, искрящи от злоба и презрение, докато се е присмивала в лицето на Рос. Макар това да бе невъзможно, понеже вече е била мъртва, когато Рос я е видяла. Вещица. Не гадателка или знахарка. Могъща и мрачна жена, сключила ужасна сделка с душата си. Слугиня на злото, способна да извърта и изопачава фактите, докато ги приспособи към своите желания. Вещица. Думата я върна към спомени от детството, когато баба й Хуанита разказваше истории за тях. Легенди, които сега бяха част от народния фолклор и от триковете за привличане на туристи, но които произхождаха от едно не толкова далечно време, когато хората са вярвали в съществуването на вещици, слуги на злото, и в зловещата им сила да насаждат хаос, разруха и дори да причиняват смърт на всеки изпречил се на пътя им.
Отново взе екземпляра на „Магии и вещици“ от Хосе Мигел Барандиаран, който бе заръчала да й донесат от библиотеката веднага щом отвори. Антропологът твърдеше, че според народните поверия, дълбоко вкоренени на север, и особено в страната на баските и Навара, вещерите се познавали по това, че нямали нито едно петънце или луничка по телата си. Гледката на голата плът на Ан върху масата за аутопсии я преследваше упорито, както и разказът на майка й за деня, в който я била взела вкъщи, а също и непрестанното изтъкване на бялата й като мрамор кожа. Сигурно заради тази особеност на момичето леля й се бе уплашила.
Амая прочете определението за вещерство: „В народните вярвания вещерите и вещиците са хора, които притежават свръхестествени способности в резултат на магьосническите си знания или на общуването си със сатанински сили“. Щеше да изглежда чисто суеверие, ако в долините на Навара, обграждащи Елисондо, вярата във вещици наистина не бе довела до убийства, мъчения и жестоки страдания на стотици хора, обвинени, че са продали душата си на дявола, в по-голямата си част жени, подложени на гонения от свирепия инквизитор Пиер дьо Ланкре от Байонската епархия, към която през XV век принадлежала голяма част от Навара. Дьо Ланкре бил неуморен преследвач на вещици. Бил убеден в тяхното съществуване и в демоничните им сили и ги бе описал в книга, в която разказваше надълго и нашироко за йерархията в ада и съответствието й на земята. Книга, свидетелстваща за развинтена фантазия и параноя, в която се изреждат абсурдни практики и смехотворни знаци за присъствието на злото.
Амая вдигна поглед и отново срещна очите на Ан.
— Вещица ли си била, Ан Арбису? — попита тя гласно.
Стори й се, че в зелените очи на Ан мярна сянка, която се протягаше към нея. По гърба й пробяга тръпка. Въздъхна и захвърли книжката на масата, докато проклинаше парното, което едва успяваше да позатопли студеното утро в тази чисто нова сграда. От коридора се разнесе шум. Погледна часовника и с изненада установи, че вече е обед. Полицаите влязоха в залата с влачене на столове, шумолене на хартия и полепнали по дрехите капчици влага. Инспектор Ириарте заговори без предисловия:
— Проверих всички алибита. На Нова година Росаура и Фреди са вечеряли в дома на майка му, заедно с лелите му и няколко семейни приятели. Към два са тръгнали на обиколка из местните заведения, много хора са ги виждали през цялата нощ, до късно сутринта, не са се разделили нито за миг. В деня, когато са убили Аиноа, Фреди си е бил вкъщи, няколко негови приятели са се редували да му правят компания и не е оставал сам дори за кратко. Играли на плейстейшън, ходили до бар „Чокото“ за сандвичи и после гледали филм. Той не е излизал от къщи. Приятелите му твърдят, че бил настинал.