Тихият палач [bg]

— Проверих всички, които Орланд следва в туитър, както и тези, които следват него — каза ми Луси. — Направих го още като ти изпратих през неговия акаунт стихотворението миналия месец. Общо сто и шест души, почти същият брой хора, колкото са били и приживе. Някои от тях може и да не знаят, че е починал, а други вероятно са се чувствали неудобно да премахнат от контактите си някой мъртвец. Няколко също не са живи — пастрокът му например. Живял е в Уорчестър и се е самоубил преди две години.

— И му е правена аутопсия в център като нашия след смъртта му — отбелязах аз.

— Точно така.

— Чий? — Имах лошо предчувствие.

— Твоят — каза тя. — Химик, самоубил се е с цианид.

Спомних си го. Почти помирисах дъха на горчиви бадеми, който ме лъхна, след като го отворих.

— Освен това проверихме записите от охранителните камери. — Бентън потвърди подозренията ми за това какво бяха правили с Луси този следобед. — Ще ги прегледаме пак, за да сме сигурни, че Лео Ганц не е влизал в „Шератон“ и не е ползвал компютър в бизнесцентъра.

— Или в хотела в Мористаун — добави Луси. — При компютъра, от който е изпратено стихотворението миналия месец. Имаме и тези записи.

Спомних си медния куршум, фрагмента, монетите, всичките със следи от барабан за полиране. Не виждах как може да има някакво съмнение, че човекът, изпратил съобщенията в туитър, е убиецът, използвал снайпер, за да разстреля поне трима души от миналия декември до този момент. Вероятно е бил в двора ми. Медноглавата змия можеше да е някой, когото познавах.

— Защо хлапето би признало нещо такова? — попита Марино Бентън.

— По много причини. За привличане на вниманието например. Препоръчвам ти да го заведеш в участъка в стая за разпит. Двамата с Кей ще се срещнем с теб там, когато си готов.

Бентън искаше да наблюдава Лео Ганц иззад прозрачното огледало. Искаше да го гледа и докато преглеждам нараняванията му, но без той да знае.

— Най-добре първо говори с него насаме в дома му. — Сега пък Бентън даваше указания на Марино. — Той ще е като надрусан от цялото това внимание, лимбичната му система ще е светнала от популярността му в интернет. Предполагам, че домашният им телефон непрекъснато звъни. Освен това ще е изплашен до смърт. Вероятно всичко това вече е започнало, докато ние тук си говорим. И ще е в пика си, когато отидеш там. Агресията няма да проработи при него. Не го сплашвай.

— Да не би да ми казваш, че още никой не е отишъл в дома му? — Марино изглеждаше шокиран. — Нито Мачадо, нито твоите хора?