Лятото на ангелите [bg]

— Не сме елиминирали и възможността убиецът да е мъж — допълва Едисън. — Предостатъчно мъже имат високи гласове или могат да ги имитират. Предвид популярните описания на ангели, не сме сигурни дори дали перуката е истински признак на полова принадлежност. Просто е по-лесно да се каже „тя“, понеже така я виждат децата.

И е прав. Въпреки инстинктите ни, които твърдят обратното.

— Не можем и да разчитаме на случаите, в които съм изпитала особена връзка с някого, понеже тя невинаги е взаимна. Може да съм оказала драстично влияние върху живота на даден човек и да нямам ни най-малка представа.

— Мамка му — въздиша Вик и всички трепваме. Той ругае толкова рядко, че вече смятаме ругатните му за знак, че положението наистина е станало катастрофално зле.

Кас кашля от коридора и привлича вниманието ни, преди да се присъедини към нас.

— Реших, че ще искате да знаете, „Закрила на детето“ се е свързала с дядовците и бабите на Брайдън. Тези по бащина линия живеят в Алабама, тези по майчина — в щата Вашингтон, и двете двойки са заявили, че ще искат попечителство. Освен това наистина не се харесват едни други. Може да стане доста напечено.

Въздишам.

— Кас, някой ден току-виж си спомниш разликата между „искам да знам“ и „трябва да науча“.

Тя ми се усмихва уморено.

— Заповедта е готова. Господин Лий би трябвало да ми приготви списъка с достъпа до досиетата до края на работното време в понеделник. Бърнсайд е одобрен за достъп до системата им, за да проучи дигиталните отпечатъци.

— Да те предупредя предварително, Глория Хес помага на Лий да съставят списъка.

— Мамка му… — тя поглежда Вик и се изчервява като домат, но не се извинява.

Началникът ни се усмихва колебливо.

— Брайдън не иска да говори с Тейт — продължава Кас след малко. — Всъщност не иска да говори с никого. Но явно няма против социалният работник да стои при него.

— Лейт ми се стори много свестен.

— Да, и на мен ми направи такова впечатление… — тя оправя гънка на ризата си и се мръщи срещу нея. — Не мога да позная налице ли е, или наопаки…

— Наопаки — отвръща Стърлинг, — виждам надписа на етикета.

— Хм. Както и да е, вероятно Брайдън няма да е разговорлив за известно време. Тейт каза, а и Холмс е съгласна, че вероятно трябва да се приберете и да си починете малко. Сами знаете — ако искате.

Оглеждам последните капки от кафето си и се чудя дали мога да заспя, преди кофеинът да подейства.

— Благодаря ти, Кас — казва Вик от името на всички ни, — ще ни държиш в течение, нали?

— Да, сър.

И двамата с Едисън изсумтяваме, Кас се изчервява още по-силно. Стърлинг само я поглежда съчувствено.

— Кас? Убийцата е оставила синини на лявата китка на Зоуи; не знам дали ще успеете да снемете отпечатъци, но вероятно може да се познае поне ръстът й. Говори с Холмс и съдебния й лекар.

В крайна сметка вместо да се разделяме, отиваме с Вик у тях и се просваме в дневната му. Стърлинг се свива в креслото и заравя лице в коленете си. Двамата с Едисън се наместваме на дивана и фактът, че въпреки адреналина, кофеина и леещата се през тънките завеси светлина, потъваме в дълбок сън дяволски бързо, говори колко сме изморени.