Лятото на ангелите [bg]

— Симпкинс се е обадила на Гордън, началник-отдела, за да се оплаква, че сте тук — казва ни той. — Гордън е говорил с детектив Холмс, преди да ми се обади, и ще се преструваме, че не ви споделям, но е редно да ви предупредя…

— Asi que esto va bien entonces[34] — промърморва Едисън.

— Екипът й ще продължи да работи по случая, но не и тя. Гордън я изтегля за административно разследване.

И двамата го зяпваме, след това поглеждаме Стърлинг, която седи до него и свива рамене. Обръщаме се отново към Вик.

— Кас спомена ли ти нещо за случая отпреди няколко седмици в Айдахо?

Клатя глава.

— Каза, че било голяма издънка, но не успяхме да пийнем по питие и да си поприказваме на ухо, преди да се случи всичко това. В сряда на обяд само ми спомена за този случай.

— Симпкинс пришпорвала местните началници от службите толкова здраво, че оттеглили искането си за помощ, преди случаят да бъде разрешен.

— В Айдахо? — изписуква Стърлинг. — Достатъчно трудно е да те поканят там!

— Трябвало е да мине през мен като шеф на звеното, но Симпкинс го е отнесла през главата ми до началника на отдела. От „Вътрешни“ са започнали разследване точно когато пристигнало искането на Холмс, но не били стигали до заключение и Гордън настоял водещият агент да има поне двайсет години опит. Опитът придава голяма тежест при защитата на набелязан агент.

— Чух слухове, че Симпкинс е издигнала кандидатура за длъжността ти — отбелязва Едисън.

Взирам се в ръцете си. Нямам намерение да хвърля Кас на вълците, като потвърдя слуха.

Вик се мръщи.

— Не знае дали това има връзка — предупреждава ни той. — Още не са я уведомили, така че си дръжте езика зад зъбите. Ще се случи по-късно днес, щом Гордън успее да задвижи нещата.

— Смитовците имат старшинство — отбелязвам, — но и двамата не стават за ръководители на екип. Кас е страхотен агент, но няма ръководен опит, не и за случай като този, а Джонсън все още е в преход след болнични, така че е закачен за бюрото. Това оставя… кого — Уотс и Бърнсайд?

— Той иска Уотс. Бърнсайд е най-добрият им специалист по дигитални следи, така че го искат фокусиран върху „Закрила на детето“.

— Уотс я бива — заключава Едисън по-скоро заради мен, отколкото заради другите. — Стабилна е.

— И Симпкинс беше такава.

Стърлинг качва краката си на стола и ги подвива, със салфетка в скута, за да лови трохите от кроасана, който разпарчетосва. Мръщи се леко — това е гримасата й за дълбок размисъл, едно от ясно различимите изражения, при което устата й се извива настрани. Гледам я няколко минути, а изражението се променя постоянно, докато тя си проправя път през съответните мисли.

После Едисън я замерва с къпина от мъфина си и тя вдига ококорен, стреснат поглед.

— Сподели с класа, Тропчо! — нарежда той.

— Ами ако не е хубава мисъл? — отвръща тя автоматично.

— Тази сутрин умряха две деца, а петчленно семейство се превърна в семейство от едно много сломено момченце — казвам меко. — Не мисля, че в момента има хубави мисли.