Лятото на ангелите [bg]

Така че надзъртам отново зад завесата на Зоуи. Вече са я вързали за монитор сърдечния ритъм и ЕКГ-то й е полудяло, така че дори не се опитвам да вляза. Вместо това се връщам при сестринската станция. Едисън е там, но Холмс я няма.

— Излезе отвън да посрещне Симпкинс — отвръща колегата ми, преди да съм задала въпроса.

— Mierda.

— Детективката изрично те искаше тук и присъствието ти успокои момичето.

— Да, успокои я чак до припадък.

Той ме чуква в средата на челото — по-скоро дразнещо, отколкото болезнено.

— Едното няма общо с другото. Спри!

— Екстраполирайки казаното от Брайдън… — въздишам и смъквам тениската, за да мога да се облегна спокойно на плота, без да се притеснявам за остатъчния налеп от Зоуи, — нашата убийца е подготвила експлозията, преди да събуди децата. Вдигнала е първо Зоуи и я е държала през цялото време, така че момчетата да не мислят за съпротива, ако изобщо са били в състояние да окажат такава. Родителите още спели в стаята си, а жената ангел избутала близнаците навън, направила нещо, после изнесла и Зоуи, и отвела и трите деца на безопасно разстояние преди взрива. Брайдън твърди, че е усетил горещината, но не е имало опасност да се изгорят. Непознатата ги качила в колата — голяма кола, така каза — и сложила Зоуи на предната седалка, дала им и мечета. Брайдън се опитал да отвори вратата, но вероятно е била задействана детската защита. Не знае колко дълго са карали. Като стигнали до пожарната, жената спряла, за да ги пусне да слязат, и им казала да влязат при пожарникарите и да търсят мен. Момчето е погледнало през рамо, когато стигнали до входа, но не виждал достатъчно добре, за да разбере дали техният ангел още ги следи. После един от пожарникарите изтичал да погледне, но нямало непознати коли, така че явно си е отишла…

Потничето ме притеснява, особено предвид че Симпкинс е точно пред болницата, но силно предпочитам да не нося посипано с метамфетамин горнище по-дълго от необходимото.

— Получи гърч! — разнася се вик иззад завесата на Кейлъб. Миг по-късно сходен призив се чува и иззад тази на Зоуи.

Едисън ме хваща за ръката, преди да успея да се втурна към леглото на Брайдън.

— Лекарят е при него — казва той кротко. — Знам, че искаш да успокоиш детето, но точно сега ще се пречкаш, особено когато другите две са в такова нестабилно състояние.

— Според теб защо той не е толкова зле както тях?

— Не знаем как е, а само, че още няма гърчове.

— Рамирес, какво, по дяволите, си облякла? — сопва се Симпкинс, нахлула в болницата с Холмс по петите. Смитовците, които тя е задържала в екипа си по-дълго от всеки друг досега, вървят след тях и ни кимат лекичко за поздрав.

Изправям се и посочвам вързопчето плат на плота.

— Има налепи от метамфетамин след успокояването на момичето — отвръщам спокойно. — Не беше безопасна за носене, а нямахме време да се преоблечем, преди да дойдем.