![Правилата на лова [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/2/pravilata-na-lova-bg-download.jpg)
Правилата на лова [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-270-9
- Переводчик: Мая Керезова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на лова [bg]». Краткое содержание книги:
Хеликоптерът кацна на площадката на покрива на „Намака Спешъл Стийлс“ и Кей изскочи в ярко осветеното място. Въоръжените постове на компанията го поздравиха, а униформите им плющяха от вихрушката на роторите. Кей нетърпеливо закрачи към частния асансьор, свързан с кабинета му и дожото под него.
Той взе набързо душ и се преоблече в костюм за кендо. Това според Кей беше слаба имитация на боя с меч, но беше отличен спорт и добро физическо упражнение, а неговият шеф по безопасността, Китано-сенсей, беше истински учител и противник.
Те се биха с пълно кендо облекло: кейкоги, широката ватирана памучна риза, която предпазваше от насиняване и едновременно с това попиваше потта; ша, разцепената памучна пола; таре, многопластов памучен колан за талията и бедрата; до, нагръдникът от вертикални бамбукови ленти, покрити с дебела козина и лакирана щавена кожа хачимаки, подобната на хавлиена кърпа превръзка за главата, която пазеше очите от стичащата се пот и изпълняваше ролята на шлем; мен, шлемоподобната комбинация между маска и каска, направена от стоманени пръчки и дебели пластове памук; и накрая коте, дългите, подплатени с кожа ръкавици, които предпазваха предмишниците. Краката им бяха боси.
Биха се повече от деветдесет минути.
В дожото отекваха бързите стъпки на боси крака по твърдия полиран под, скърцането на защитните доспехи, контролираното тежко дишане и ударите при сблъсъците на шинай, рапирите от бамбук.
По средата на тренировката в залата влязоха четирима мъже. Двама от тях бяха служители на Намака и отговаряха пряко пред Китано. А другите двама, които ескортираха, бяха интери якудза, новите, така наречени интелектуални гангстери, които специализираха финансово рекетиране. Тяхната специалност беше имуществената измама, а областта им на действие — Хаваите. Напоследък, след обезценяването на долара, възвръщаемостта от тази област беше доста разочароваща.
Сервираха изстуден чай и посетителите, обути в предложените им чехли, наблюдаваха тренировката с интерес, викаха и одобрително ръкопляскаха при отбелязването на точки. Двамата служители на Намака стояха отзад със скръстени на гърдите ръце.
По-старият от посетителите смяташе, че Кей Намака изглежда направо великолепно. Неговата кендо броня беше алена, а на неговото до беше избродирана в златно емблемата на Намака. Той изглеждаше съвсем като традиционния самурай, какъвто се стремеше да бъде. В контраст с него облеченият в черно Китано изглеждаше незначителен, въпреки безспорните му технически качества.
Тренировката свърши със зрелищен удар в гърлото, нанесен от Кей, и смях от страна на Китано.
— Намака-сан, скоро ще бъдете сенсей.
Кей се поклони на учителя.
— Умението на ученика е доказателство за качеството на обучението.
Кей и Китано поздравиха посетителите и после отидоха да се изкъпят и преоблекат. Междувременно екранът беше дръпнат и двамата якудза се позабавляваха, като наблюдаваха дейността на етажа под тях. Те бяха впечатлени от онова, което видяха, и изпитаха дори известен страх. Желязото и стоманата се ковяха без никакво усилие. Впечатлението за сила беше направо зашеметяващо. В тези тежки производствени процеси имаше динамика, която ги привличаше и заставяше да гледат.
Кей и Китано се върнаха след двайсет минути. И двамата бяха облечени в обичайните домашни дрехи за самураи и всеки от тях носеше традиционните за ранга му два меча, поставени в гънките на кимоното. Правото да се носят два меча беше премахнато с императорски указ преди около сто години, но в домовете си някои традиционалисти продължаваха да спазват обичая.
Двамата мъже и техните посетители седнаха с кръстосани крака на килимчета татами около ниска масичка. Донесоха им саке и суши. Кей и Китано гледаха да пълнят редовно чашите на гостите. Атмосферата беше спокойна и отпускаща. Въпреки това имаше няколко въпроса, които трябваше да обсъдят, преди да се отдадат изцяло на развлечения. По-старият гангстер изпита облекчение. Съвестта му не беше съвсем чиста. От друга страна, рядко беше виждал президента на компанията в по-добро настроение.