Правилата на лова [bg]

Кей Намака имаше частно дожо — зала за трениране на бойни изкуства — построено високо горе сред машините на „Намака Спешъл Стийлс“. Едната стена беше от екрани шоджи. Когато се дръпнеха, през стъклото се виждаха огромните ковачни преси и пещите отдолу. Редица монитори и един голям екран предлагаха по-детайлно наблюдение на работата на етажа, както и на различните производствени процеси.

Интересът на Кей към бойните изкуства се беше зародил вследствие на борбата за оцеляване в обърканото и отчаяно обкръжение на токийския подземен свят през четирийсетте и петдесетте години. Повечето от опонентите му бяха неопитни гангстери, които лесно бе успял да преодолее със своята природна бързина, височина и сила. Но една среща със съсухрен якудза от старата школа, който си беше направил труда да усъвършенства оръжията си, го беше поучила, че само младостта и грубата сила не са достатъчни.

Посивелият гангстер беше разоръжил Кей и тъкмо щеше да го убие, когато Фумио го рани в бедрото. Пистолетите бяха рядкост тогава и не се използваха често, но Фумио винаги носеше в себе си, за да компенсира своята физическа слабост. Беше ужасен стрелец.

Кей беше довършил убийството на якудза с пробождане в стомаха и се беше заклел, докато наблюдаваше мъжа да се гърчи, че никога отново няма да бъде побеждаван. След нужното изчакване той беше обезглавил жертвата, а после беше отишъл да намери най-добрия сенсей. Разчистването беше оставено На Фумио, който беше добър в тези работи и рядко пропускаше да превърне несполуката в изгода. Тялото на якудза беше циментирано и потопено в Токийския залив. Главата му беше балсамирана в саке и върната на шефа му в лакирана кутия.

Такива бяха онези дни, мислеше си Кей, добри посвоему. Тази лакирана кутия беше типичен пример за начина, по който бяха преуспели братята в първите години. Здравата му дясна ръка и умът на Фумио се бяха допълвали взаимно, а после Ходама-сенсей ги беше взел под крилото си и издигането им се беше ускорило, но заедно с това техният свят бе станал много по-сложен.

Фумио беше в стихията си. Кей се объркваше от безкрайните сложнотии. Той остави куромаку и брат си да се оправят с тях, а посвети колкото можеше повече време на буджуцу — бойните изкуства — и преди всичко на яй-до, изкуството да се борави с меч. През по-голяма част от времето Кей Намака носеше делови костюм и се ползваше от всички съвременни удобства, но в сърцето и в мечтите си той беше самурай, воин и войник като баща си и неговите предшественици.