Артър & Джордж [bg]

— И бихте ли описали на съда неговата реакция?

— Да, сър. Той се усмихна.

— Той се усмихна. Усмихна се на новината, че е изкормен още един кон. Сигурен ли сте в това, мистър Маркю?

— О, да, сър. Напълно сигурен. Той се усмихна.

Но това не е вярно, помисли си Джордж. Знам, че не е вярно. Мистър Вейчъл трябва да докаже, че не е вярно.

Мистър Вейчъл прояви достатъчно благоразумие, за да не атакува директно твърдението. Вместо това той се съсредоточи върху самоличността на човека, който уж бил дошъл при Маркю и Джордж. Откъде е дошъл, що за човек е бил, къде е отишъл? (И между другото, защо не е в съда?) Чрез намеци, паузи и накрая чрез преки изявления мистър Вейчъл успя да изрази подчертано учудване, че един собственик на странноприемница и бивш полицай с извънредно добри познания за областта не е способен да определи самоличността на удобния, но в същото време тайнствен непознат, който би могъл да потвърди неговите фантастични и тенденциозни твърдения. Но това бе всичко, което защитата можеше да постигне с мистър Маркю.

След това мистър Дистърнъл призова сержант Парсънс да повтори забележката на обвиняемия, че очаквал да бъде арестуван, както и предполагаемото му изявление в бърмингамския арест, че ще накара мистър Локстън да се поизпоти. Никой не се опита да обясни кой може да е въпросният Локстън. Още един член на бандата в Уайърли? Полицай, когото Джордж също е заплашвал да застреля? Името бе подхвърлено без обяснения, а съдебните заседатели можеха да го тълкуват както си искат. Полицай Мередит, чието лице и име Джордж не си спомняше, цитира негова безобидна забележка за освобождаването под гаранция, но успя да й придаде подозрително звучене. После Уилям Грейторекс, здравото английско момче с любезни обноски, повтори разказа си как Джордж надничал през прозореца на купето и проявявал необясним интерес към мъртвите коне на мистър Блуит.

Ветеринарят Луис описа състоянието на понито край мината — как от него течала кръв, дължината и вида на раната и прискърбната наложителност да бъде застреляно. Мистър Дистърнъл го попита какви изводи може да направи относно момента, когато е извършено осакатяването. Мистър Луис заяви, че според неговата професионална преценка раната е нанесена най-много шест часа преди той да прегледа понито. С други думи, не по-рано от два и половина сутринта на 18 август.

За Джордж това беше първата добра вест на деня. Спорът какви дрехи е носил по време на посещението си при обущаря ставаше съвсем маловажен. Обвинението току-що си бе отрязало един от пътищата за настъпление. Сами се вкарваха в капан.

Но и така да беше, не си пролича по поведението на мистър Дистърнъл. Цялостното му държане подчертаваше, че благодарение на усърдната работа на полицията и обвинението най-сетне първоначалната неяснота по делото е отстранена. Вече не твърдим, че по някое време в разстояние на дванайсет часа… вече можем да заявим, че е било почти точно два и половина сутринта, когато… И мистър Дистърнъл някак успя да превърне тази нарастваща точност в също тъй нарастваща увереност, че човекът на подсъдимата скамейка е тук именно по причините, посочени в обвинителния акт.