Убийството на Бусе [bg]

Седна на единствения стол, от който бях станала. Изгаси фаса си в една мръсна чаша. Погледна ме и продължи:

— След това знаеш, материалът ми беше цензуриран. Страшно се ядосах. Тогава се намеси Ахмет. Видя ме в окаяно състояние, малко ме поуспокои и аз му разказах целия случай.

Разбрах, Ахмет при възможност я оправяше, въпреки че беше обратен. И по този начин продължаваше да се смята за хетеро. Успокоението си беше оправдание.

— Първо му хрумна на него, щом има такива неща, да ги намерим и да ги продадем. Бях ядосана. Стори ми се разумно. Приех. Опитахме се да влезем в дома на Бусе. Не успяхме. След което Ахмет уреди Кайхан.

— Човекът със студения поглед, когото срещнах на стълбите ли? — попитах аз.

— Да, същият. И той те е познал.

— Той се обади преди малко, нали? — казах аз.

— Да. — Тя пусна един истеричен смях. — Закри устата си с ръка и отново потърси цигара. Намери.

— Току-що я изгаси. — Посочих й димящия фас.

Отърси рамене в смисъл на „зарежи“ и запали поредната си цигара. След което натисна в чашата още малко неугасналия все още фас. Изгасна.

— Кайхан е професионален крадец, нямало врата, която да не успее да отвори. Тъкмо щеше да опита вратата на Бусе, когато се сблъскал с други. Някой бил влязъл преди него и бил все още вътре. Съвсем нормално, той се изплашил и се върна.

— Лошо планирано време — заявих. — Някой е бил по-бърз от вас.

— След това, като научихме, че Бусе е умряла, пребледняхме. Като чухме, че е убийство, още повече се уплашихме. Нашето е елементарно, щеше да бъде едно невинно изнудване. Може би кражба. Толкова. След уплахата се отказахме.

— Ами — възразих. Тогава какво търсеше ледникът Кайхан в дома на майката на Бусе?

— Ахмет научил адреса от кореспондентите към съдебна медицина. Каза: „Да опитаме веднъж, какво може да загубим“, и отново се ентусиазирахме. Тогава пък ти и съседката го хванахте.

— Момчето няма късмет.

Всъщност ми се щеше да кажа „некадърник“, но се овладях.

— Права си, май всички нямаме късмет.

Спря. Изглеждаше, сякаш ще разкаже още нещо, но млъкна. Значи, и те бяха по следите на снимките и писмото. Хората на Сюрея Еронат, изнудвачите на София от мафията и журналистите аматьори. Това беше чудесно. Горката Бусе, ако беше жива, сигурно щеше да се гордее.

— Сега — продължи тя — някой мисли, че снимките са у нас. Тръгнаха по петите ни. Хванали са Кайхан и са го заплашили.