Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
Сафон се намръщи и посочи редиците копиеносци, които се бяха построили около четирите масивни винеи или „покрити пътища“ обсадни машини с тежки тарани в основата. Те щяха да са в основата на щурма.
— Хората са нервни. Нищо чудно. Чакаме вече цял час. Къде е той?
Бостар виждаше, че Сафон е прав. Някои войници си бъбреха на по-висок глас от обичайното. Други мълчаха, но устните им непрекъснато се движеха в беззвучни молитви. Над всяка фаланга витаеше нервна атмосфера. „Ханибал ще дойде скоро“, каза си той.
— Търпение — рече Малх.
Сафон с нежелание се подчини, но изгаряше от желание да се докаже веднъж завинаги. Да покаже на брат си, че е по-храбър от него.
В следващия момент вниманието им беше привлечено от гласове, надигащи се от задните редици на множеството.
— Чуйте! — тържествуващо рече Малх. — Ханибал им говори, докато минава покрай тях. Много неща правят един водач добър и това е едно от тях. Не е достатъчно само да застанеш отпред и да ги поведеш. Трябва да общуваш с войниците си. — И кимна одобрително на Бостар, което накара Сафон да смръщи чело.
Бостар настръхна. Той самият отдаваше голямо внимание на този подход.
— Ха! — остро каза той. — Ако се беше опитал, вместо да наказваш и за най-малкото нарушение на правилата, войниците ти щяха да те уважават повече.
Лицето на Сафон потъмня, но преди да успее да отговори, се чуха силни радостни викове. Мъжете затропаха с крака в постоянен, заразителен ритъм. Другите офицери не се опитаха да се намесят. Точно това чакаха всички. Шумът се усилваше и усилваше, докато постепенно не започна да се различава една-единствена дума: „ХА-НИ-БАЛ! ХА-НИ-БАЛ! ХА-НИ-БАЛ!“
Бостар се ухили. Нямаше как да не се заразиш от ентусиазма на войниците. Дори Сафон проточи врат, за да види какво става.
Накрая от копиеносците се отдели малка група. Каре, образувано от двайсетина скутарии. Тези иберийски пехотинци бяха сред най-добрите войници на Ханибал. Както винаги, скутариите носеха характерните си черни наметала върху прости туники и малки нагръдници. Страховитият им набор оръжия включваше различни видове тежки метателни копия, най-вече изработения изцяло от желязо саунион, както и дълги прави мечове и кинжали. Вътре в карето вървеше мъж, отчасти скрит от поглед. Това беше човекът, когото всички искаха да видят. Накрая, когато приближиха Малх и синовете му, скутариите се разгърнаха в две редици и вървящият в карето мъж излезе напред.
Ханибал Барка.
Бостар загледа военачалника си с възхищение. Подобно на повечето старши картагенски офицери, Ханибал носеше прост гръцки бронзов шлем с позлата. Слънчевите лъчи се отразяваха от него и заслепяваха войниците. Светлината скриваше лицето на Ханибал с изключение на брадата. От широките му рамене се спускаше тъмно пурпурно наметало. Под него носеше туника в същия цвят и бронзов нагръдник с изваяни по него сребърни мускули. Дебели ленени ивици пазеха слабините на генерала, а пищялите му бяха защитени от полирани бронзови наколенници. Краката му бяха обути в здрави кожени сандали. От дясното рамо до левия му хълбок минаваше широк кожен ремък, на който бе закачен меч фалката в износена ножница. Ханибал вървеше с леко накуцване.
Командирът на скутариите излая заповед и войниците му едновременно стовариха ярко изрисуваните си щитове върху скалата. Трясъкът моментално накара множеството да замлъкне.
— Вашият военачалник, лъвът на Картаген, Ханибал Барка! — изрева офицерът.
Всички застанаха мирно и отдадоха чест.
— Генерале! — извика Малх. — Оказваш ни чест с появата си.
Устните на Ханибал се извиха в усмивка.
— Свободно. — Той отиде при Малх. — Готов ли си?
— Тъй вярно. Проверихме на два пъти обсадните съоръжения. Всеки човек знае задачата си.
Синовете на Малх кимнаха утвърдително.
Ханибал ги изгледа и кимна доволно.
— Ще се справите добре.
— Баал Сафон да ни порази, ако не го направим — възбудено възкликна Сафон.
Ханибал го погледна малко изненадано.
— Надявам се да не го направи. Градът в крайна сметка ще падне, но досега не сме постигнали успех. Кой може да каже дали днешният ден няма да е същият като предишните? И ценни офицери се намират трудно. — И без да обръща внимание на очевидното смущение на Сафон, се усмихна на Малх. — Разбери, че получи тази възможност само защото не мога да тичам. — И докосна дебелата превръзка на дясното си бедро.