Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
За нашите съвременници, отгледани с пропагандата на всемогъщите правителства на двайсети век, често е трудно да си представят свят, в който индивидуалната свобода и отговорност изместват властта на правителството. Точно такава обаче е ситуацията през периодите на най-голям човешки напредък и свобода. Правителството е ограничено до защитата на националните граници, частната собственост и индивидуалните свободи, като на индивидите е оставена много голяма степен на свобода да вземат собствени решения, да жънат плодовете или да плащат цената. Ще започнем с критична оценка на въпроса дали паричното предлагане изобщо трябва да бъде управлявано от правителството, след което ще преминем към последиците в случаите, когато е.
Трябва ли правителството да управлява паричното предлагане?
Идеята, че правителството трябва да управлява паричното предлагане, е фундаментална измама на модерното време. Всички икономически школи от основното течение и политическите партии я приемат за безспорна даденост – начало, което не е нужно да се доказва. Няма и никакви доказателства в подкрепа на подобно твърдение, макар че всеки опит за управление на паричното предлагане е водил до катастрофа. Управлението на паричното предлагане е проблем, който се маскира като решение, триумф на емоционалната надежда над упорития разум, корен на всички политически безплатни обеди, продавани на лековерни гласоподаватели. Действа като силно пристрастяваща, коварна дрога, като кристалния метамфетамин или рафинираната захар – предизвиква красив полет в началото, карайки жертвите си да се чувстват неуязвими, но веднага щом ефектът отмине, сривът е толкова опустошителен, че жертвата трябва да моли за още. В този момент се налага да се вземат трудни решения – или да се изтърпят ефектите на въздържанието и да се прекрати пристрастяването, или да се вземе нова доза, да се отложи равносметката с ден и да се изтърпят дългосрочните последици.
За кейнсианските и марксистките икономисти, както и за всички други защитници на държавната теория на парите, пари е това, което държавата каже, че е пари. Следователно е неин прерогатив да прави с въпросното нещо, каквото намери за добре, което неизменно означава печатане и харчене за постигане на държавни цели. В такъв случай целта на икономическите проучвания е да се реши как най-добре да се разширява паричното предлагане и с какви цели. Самият факт обаче, че златото се използва като пари от хиляди години още преди изобретяването на националните държави, сам по себе си е достатъчно опровержение на тази теория. Фактът, че централните банки продължават да държат големи златни резерви и да ги увеличават, е свидетелство за трайната монетарна природа на този метал, въпреки че никое правителство не налага употребата му. Каквито и исторически възражения да имат защитниците на държавната теория за парите срещу тези факти, през последното десетилетие любимата им теория се изпарява пред очите им. Така е поради продължаващия успех и разрастването на Биткойн, достигнала монетарен статус и стойност, която далеч надвишава поддържаните от държавите пари, чисто и просто заради надеждната продаваемост, независимо от факта, че никаква власт не задължава използването на тази валута като пари.[117]
Днес съществуват две одобрявани от правителствата основни икономически школи – на кейнсианците и монетаристите. Макар те да имат много различни методологии и аналитични рамки и макар да водят ожесточени академични спорове помежду си, в които взаимно се обвиняват, че не се грижат за бедните, децата, околната среда, неравенството или друг пореден моден крясък, и двете школи приемат две истини за безспорни. Първо, правителството трябва да увеличава паричното предлагане. Второ, и двете школи заслужават още правителствено финансиране, за да продължат да изследват наистина важни Големи въпроси, което ще им помогне да открият още по-креативни начини за достигане до първата истина.
Важно е да разберем различните разсъждения на двете мисловни школи, за да видим как е възможно да достигат до едно и също заключение и да са еднакво неправи. Кейнс е провален инвеститор и статистик, който никога не е учил икономика. Изградил е обаче толкова добри контакти сред управляващата класа в Британия, че срамните бълнувания, които в най-известната му книга – „Обща теория на заетостта, парите и лихвата“ – веднага са издигнати до статута на основополагаща истина в макроикономиката. Теорията му започва с (напълно необоснованото и ненужно) допускане, че най-важният измерител за определяне състоянието на икономиката е нивото на агрегатните разходи в обществото. Когато обществото колективно харчи много, харченето стимулира производителите да произвеждат още продукти и така да наемат повече работници, докато се достигне равновесието на пълната заетост. Ако разходите нараснат прекалено много над капацитета на производителите да догонват, ще се стигне до инфлация и покачване на общото ниво на цените. От друга страна, когато обществото харчи прекалено малко, производителите ще намалят производството си, ще уволняват работници, ще увеличат безработицата и ще се стигне до рецесия.