Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране

Според Кейнс рецесиите се причиняват от внезапни съкращения на агрегатните разходи. Той не е много силен в причинно-следствените връзки и логичните обяснения, така че никога не си дава труд да обясни защо разходите ще се съкратят внезапно. Вместо това измисля поредната фамозна, непохватна, напълно безсмислена фраза, която му спестява досадата на обясняването. Обвинява рухването на „животинския дух“. До ден днешен никой не знае какво точно представлява този животински дух и защо би могъл изведнъж да рухне. Разбира се, това означава само, че цялата домашна индустрия на държавно финансираните икономисти прави кариери от опитите да бъде обяснен или да бъдат открити данни от реалния свят, които да се свържат с него. Тези изследвания се оказват чудесни за академична кариера, но са безполезни за всеки, който наистина иска да проумее бизнес циклите. Казано направо, поп психологията не може да замени теорията на капитала.[118]

Веднъж освободен от ограниченията, наложени от нуждата да се обясняват причините за рецесиите, Кейнс може щастливо да препоръча решението, което продава. Когато има рецесия или повишаване на безработицата, причината е спадът на агрегатното харчене, а решението е правителството да стимулира харченето, което на свой ред ще повиши производството и ще намали безработицата. Има три начина да се стимулира агрегатното харчене – да се увеличи паричното предлагане, да се увеличат правителствените разходи или да се намалят данъците. Кейнсианците, общо взето, се мръщят на намаляването на данъците. То се смята за най-неефективния метод, защото хората няма да изхарчат данъците, които не се налага да плащат – част от тези пари ще бъде спестена, а Кейнс изпитва дълбока ненавист към спестяването. Спестяването би понижило харченето, а пониженото харчене е най-лошото нещо, което човек може да си представи за икономика, целяща да се възстанови. Ролята на правителството е да наложи високо времево предпочитание на обществото, като харчи повече или печата пари. Понеже е трудно да се повишават данъци по време на рецесия, правителствените разходи на практика се равняват на увеличено парично предлагане. Тоест това е кейнсианският свещен граал – когато заетостта в обществото не е пълна, повишаването на паричното предлагане ще реши проблема. Няма смисъл да се тревожим за инфлацията, защото, както Кейнс е „показал“ (т.е. приел е за вярно), инфлацията се случва само когато разходите са прекалено високи, а понеже безработицата е висока, значи разходите са твърде ниски. Може да са налице дългосрочни последици, но няма смисъл да се тревожим за тях, защото „в дългосрочен план всички сме мъртви“,[119] както гласи фамозната защита на Кейнс за високото времево предпочитание на разюзданата безотговорност.