Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Ако обществото е малкото момиченце от експеримента с маршмелоу, кейнсианската икономика иска да промени експеримента така, че чакането да накаже детето и то да получи половин сладкиш, вместо два, с което цялата идея за самоконтрол и ниско времево предпочитание става контрапродуктивна. Отдаването на незабавни удоволствия е по-вероятната икономическа посока, а това ще се отрази на културата и обществото като цяло. От друга страна, като проповядва сигурните пари, Австрийската школа признава реалността на компромиса, който природата дава на хората – ако детето изчака, по-късно ще получи по-голяма награда, което ще го направи по-щастливо в дългосрочна перспектива и ще насърчи отлагането на удоволствието.
Когато стойността на парите се увеличава, е вероятно хората да проявяват много повече взискателност към потреблението си и да пестят много по-голяма част от дохода си за потребление в бъдеще. Културата на крещящо потребление, на пазаруването като терапия, на неугасващото желание да заменяш евтините пластмасови боклуци с по-нови и по-лъскави евтини пластмасови боклуци, не може да има място в общество, чиито пари увеличават стойността си с времето. Такъв свят би накарал хората да проявяват по-ниско времево предпочитание, а монетарните им решения ще ориентират действията им към бъдещето. Такъв свят ще ги учи да ценят бъдещето все повече. Можем да видим как подобно общество ще накара хората не само да спестяват и инвестират повече, но също така да гледат в по-далечна перспектива на морала, изкуствата и културата си.
Валута, която повишава стойността си, стимулира спестяването, защото спестеното носи допълнителна покупателна сила в бъдеще. Оттук, тя насърчава отложеното потребление, което води до понижено времево предпочитание. От друга страна, валута, понижаваща стойността си, кара хората непрекъснато да търсят средства за побеждаване на инфлацията. Тези средства могат да се окажат и рискови, което пък води до увеличаване на инвестициите в рискови проекти и повишена търпимост към риска сред инвеститорите. Резултатът са повече загуби. Общества, чиято валута е със стабилна стойност, общо взето, развиват ниско времево предпочитание, учат се да пестят и мислят за бъдещето, докато общества с висока инфлация и обезценяващи се икономики ще развият високо времево предпочитание, защото хората губят представа за важността на спестяването и се насочват към незабавните удоволствия. Също така икономика с поскъпваща валута ще инвестира само в проекти, които предлагат позитива реална възвръщаемост над нивото на поскъпване на парите, тоест ще бъдат финансирани предимно проекти, от които се очаква да увеличат капиталовите запаси на обществото. За разлика от това, икономика с обезценяваща се валута ще стимулира индивидите да инвестират в проекти, които предлагат позитивна възвръщаемост по отношение на обезценяващите се пари, но негативна в реално изражение. Проектите, които побеждават инфлацията, но не предлагат позитивна реална възвръщаемост, на практика понижават капиталовите запаси на обществото, но все пак са рационална алтернатива за инвеститорите, защото редуцират капитала им по-бавно от обезценяването на валутата. Лудвиг фон Мизес нарича тези инвестиции „болни“ – непечеливши проекти и инвестиции, които само изглеждат печеливши през периода на инфлация и изкуствено занижени лихви, и чиято недоходност проличава веднага щом инфлацията намалее и лихвите бъдат повишени, което води до втората част от цикъла на възход и крах. Мизес пише: „При болните инвестиции възходът пропилява оскъдните фактори на производителността и намалява наличните запаси чрез свръхпотребление. Предполагаемите благословии се заплащат с обедняване“.[125]
Настоящото изложение помага да разберем защо икономистите от Австрийската школа са по-благосклонни към използването на златото като пари, докато кейнсианските икономисти от масовото течение подкрепят възможността правителствата да емитират еластични пари и да увеличават предлагането им според желанията си. За кейнсианците фактът, че централните банки в цял свят работят с декретни валути, е свидетелство за превъзходството на идеите им. За австрийците, от друга страна, фактът, че правителствата трябва да прибягват до мерки за принуда, за да не допуснат златото да се използва като пари и да налагат разплащанията с декретни пари, е едновременно свидетелство за недостатъците на фиатните пари и неспособността им да успеят на един свободен пазар. Това е и основната причина за възходите и сривовете на всички бизнес цикли. Докато кейнсианските икономисти нямат обяснение за настъпването на рецесиите, освен призоваването на „животински духове“, икономистите от Австрийската школа са разработили единствената кохерентна теория, която обяснява причините за бизнес циклите: Австрийската теория за бизнес циклите.[126]