Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
С тези две школи на мисълта рязко контрастира класическата традиция в икономиката, която е кулминация на стотици години научна дейност от целия свят. Днес тя е общоизвестна като Австрийска школа, в чест на великото поколение икономисти от Австрия от златната епоха на тази страна – преди Първата световна война. За да разбере и изясни икономиката, тя черпи знания от класическите шотландски, френски, испански, арабски и древногръцки икономисти. За разлика от фиксацията на кейнсианците и монетаристите върху строги числени анализи и математически сложности, Австрийската школа се стреми да разбере явленията в тяхната причинно-следствена връзка и с логика, извеждаща следствия от аксиоми, за които може да се покаже, че са верни.
Австрийската теория на парите постулира, че те се появяват на пазарите като най-пазарната стока и продаваем актив, единствения актив, който притежателите му могат да продадат най-лесно при благоприятни условия.[122] Актив, който запазва стойността си, е за предпочитане пред такъв, който я губи, а спестителите, които искат да изберат средство за размяна, ще гравитират към активи, които запазват стойността си във времето като монетарни активи. Ефектите на мрежите означават, че само един или много малко на брой активи ще се утвърдят като средство за размяна. За Мизес отсъствието на контрол от правителството е необходимо условие за сигурността на парите, тъй като то ще бъде изкушено да ги обезценява винаги, когато започнат да акумулират богатство, защото спестителите са предпочели да инвестират в тях.
Като слага твърд ограничител на общото предлагане на Биткойн, както става дума в Осма глава, Накамото явно е разубеден от аргументите на стандартните учебници по макроикономика и е повлиян от Австрийската школа. Според нея количеството на парите няма значение и всяко количество пари е достатъчно, за да функционира икономика с каквато и да било големина. Така е, понеже валутните единици са делими на безкрайно малки части и понеже е от значение единствено покупателната сила на парите, изразена в реални стоки и услуги, а не числовото изражение. Както пише Лудвиг фон Мизес[123]:
Услугите, които парите предоставят, зависят от големината на покупателната им сила. Никой не иска в паричните си запаси да държи определено количество късове пари или определено тегло пари. Всеки иска да има парични запаси с определена покупателна сила. Тъй като функционирането на пазара определя крайното състояние на покупателната сила на парите, при което тяхното търсене и предлагане съвпадат, никога не може да има излишък или недостиг на пари. Всеки индивид поотделно и всички заедно винаги се наслаждават напълно на предимствата, които могат да извлекат от непряката размяна и използването на парите, независимо дали общото им количество е голямо, или малко. (...) Услугите, които парите е възможно да осигурят, не могат нито да бъдат подобрени, нито влошени чрез промяна в паричното предлагане. (...) Количеството налични пари в цялата икономика винаги е достатъчно, за да се осигури на всеки всичко, което правят и могат да направят парите.
Мъри Ротбард е съгласен с Мизес:[124]
Светът с постоянно парично предлагане би приличал на света от осемнайсети и деветнайсети век, когато успешно процъфтява индустриалната революция, с увеличени капиталови инвестиции, които увеличават предлагането на стоки, и с падащи цени на тези стоки, както и падащи производствени разходи.
Според австрийския възглед, ако паричното предлагане е фиксирано, икономическият растеж ще накара цените на реалните стоки и услуги да падат, което ще позволява хората да купуват повече стоки и услуги в бъдеще. Както се опасяват кейнсианците, този свят би възпирал непосредственото потребление, но ще стимулира спестяването и инвестирането за бъдеще, когато ще може да се потребява повече. За мисловна школа, която всячески брани високите времеви предпочитания, е нормално Кейнс да не проумява, че отрицателното въздействие на повишеното спестяване върху потреблението сега ще бъде повече от компенсирано от повишеното потребление в бъдеще, породено от натрупаните спестявания. Общество, което постоянно отлага потреблението, в крайна сметка ще се окаже общество, което в дългосрочна перспектива потребява повече, отколкото общество, което не спестява, тъй като ниското времево предпочитание инвестира повече и така произвежда по-голям доход за своите членове. Дори когато по-голям процент от дохода отива за спестяване, обществата с ниско времево предпочитание, в края на краищата, ще имат по-високи нива на потребление в дългосрочна перспектива, както и по-големи капиталови запаси.