Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране

За съжаление обаче, отговорниците за днешната монетарна система имат сериозни интереси в продължаването ѝ. Поради това предпочитат да търсят начини да я управляват и прибягват до все по-изобретателни начини да обругават и отхвърлят златния стандарт. Напълно разбираемо е, предвид факта че работните им места зависят от достъпа на правителството до печатницата за пари, за да ги възнагради.

Комбинацията от плаващи валутни курсове и кейнсианска идеология привнесе в нашия свят съвсем ново явление, каквото са валутните войни. Понеже кейнсианският анализ казва, че повишеният износ води до увеличаване на БВП, а БВП е свещеният граал на икономическото благосъстояние, значи следва, че в ума на кейнсианеца всичко, което увеличава износа, е добро. Понеже девалвираната валута прави износа по-евтин, всяка страна, изправена пред икономическа развръзка, може да повиши своите БВП и трудова заетост, като девалвира валутата и увеличи износа си.

Този възглед има много пороци. Намаляването стойността на валутата с нищо не повишава реалната конкурентоспособност на индустриите. Вместо това то само създава еднократно поевтиняване на продукцията им. Предлага я на чужденците на по-ниска цена от тяхната местна продукция, което ощетява чуждите производители и субсидира купувачите. Също така всички активи на страната стават по-евтини за чужденците, така че те могат да купуват земя, капитали и ресурси с намаление. При един либерален икономически ред е съвсем допустимо чужденци да купуват местни активи, но при кейнсианския икономически ред чужденците биват активно субсидирани да дойдат да изкупуват страната на по-ниски цени. После икономическата история показва, че успешните икономики през следвоенния период (като Германия, Япония и Швейцария) разширяват значително износа си, при което валутите им продължават да поскъпват. Те нямаха нужда от непрекъснати девалвации, за да увеличават износа си. Вместо това развиват конкурентни предимства, заради които продукцията им се търси в целия свят. Валутите им поскъпват в сравнение с тези на търговските им партньори, при което нараства богатството на населението им. Контрапродуктивно е страните, които внасят от тях, да си мислят, че могат да засилят износа си, като просто обезценят валутите си. Така ще унищожат богатството на хората си, като позволят на чужденците да го изкупуват евтино. Не е съвпадение, че тези, които обезценяваха валутите си най-много през следвоенния период, страдаха най-тежко от икономическа стагнация и упадък.