Раково отделение

— Ин… какви?

— Неизлечими… Много зле действат с вида си и разговорите върху онези, които могат да бъдат излекувани.

След като седна зад масата на сестрите, Олег сякаш придоби особено обществено положение и в осъзнаването на света. Вече не бе «оня», на който не можеше да се помогне, заради когото не си заслужава да бъде отделяно повече легло, който влиза в числото на неизлечимите. И с него, Костоглотов, вече разговаряха така, сякаш бе изключено, че може да умре. Този внезапен скок в друго състояние, съвършено незаслужено по каприза на случайни обстоятелства, смътно му напомняше нещо, но в момента не можеше да се сети какво точно.

— Всичко това е логично. Но ето изписаха Азовкин, а вчера в мое присъствие написаха tumor cordis, без нищо да му обяснят; имах усещането, че също участвам в измамата.

Той седеше обърнат към Зоя не откъм страната, където се намираше белегът, и затова лицето му не изглеждаше толкова жестоко.

Работеха съгласувано и в напълно дружески отношения и свършиха цялата работа преди обяд.

Наистина Мита бе оставила и друга заръка: да препише лабораторните анализи за измерваната температура на болните на отделен лист, за да може лесно да се залепи към историята на болестта. Но на Зоя й се стори прекалено да свърши всичко в неделния ден и затова каза:

— Много ви благодаря, Олег Филимонович.

— А, не! След като започнахте веднъж, продължавайте само с Олег!

— Добре. А следобед ще си починете.

— Аз никога не почивам.

— Но вие сте болен.

— Странно, Зойче, достатъчно е да се изкачите по стълбището и аз вече съм съвършено здрав!

— Добре — отстъпи Зоя. — Този път ще ви приема в «гостната».

И тя кимна с глава към кабинета за лекарските оперативки и заседания.

Но след обяд Зоя отново заразнася лекарства, после имаше доста работа в голямата женска палата. Въпреки обстановката и болестите, които я заобикаляха, Зоя всеки миг усещаше с особена радост колко чиста и здрава е самата тя; стегнатите й гърди натежаваха, когато се навеждаше над леглата на пациентите, и леко се полюшваха, когато вървеше.

Накрая тя свърши и помоли санитарката да остане на масата за дежурните сестри, да не пуска никой на посещение в стаите и да я извика, ако има нещо. После взе бродерията си и тръгна, следвана от Олег, към кабинета на лекарите.

Това бе светла ъглова стая с три прозореца. Не бе мебелирана с фантазия — усещаше се както ръката на болничния счетоводител, така и ръката на главния лекар: имаше два съвършено официални дивана със стигащи до самата глава облегалки и огледала поставени толкова високо, че в тях би могъл да се огледа единствено жираф. И масите бяха подредени с напълно учрежденски вкус: във формата на буква Т — дългата част за заседаващите, а перпендикулярната, покрита с дебело стъкло — за председателстващия. Дългата маса бе покрита (тук изглежда имаха слабост към платовете от Самарканд) с небесносиня плюшена покривка, която омекотяваше строгия вид на стаята; встрани имаше няколко малки кресла, за които нямаше място до голямата маса.