Раково отделение
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Венисон», Перник
- ISBN: 954-8470-01-2
- Переводчик: Георги Миланов
- Жанр: Военная проза
Электронная книга - «Раково отделение». Краткое содержание книги:
Независимо, че бе все още студент, той като национален кадър вече бе получил назначение като главен лекар на болница, обслужваща няколко села, и можеше да се държи така само в последните си свободни месеци.
Тургун й остави тетрадката с лекарските предписания и особено поръчение от старшата сестра Мита. В неделя нямаше визитации, процедурите бяха съкратени, нямаше болни след трансфузия; наистина главоболия създаваха роднините на пациентите, които се опитваха да се доберат до болничните стаи и без разрешението на дежурния лекар, и затова Мита прехвърляше на дежурните през деня в неделя част от своята безкрайна статистическа работа, която не успяваше да свърши.
Днес тази работа се състоеше в обработката на дебела купчина болнични картони за декември на миналата 1954 година. Свила пълните си устни, сякаш се готвеше да свирне, Зоя шумно плюнчеше пръста си и прелистваше картоните, мъчейки се да си представи какъв е броят им и дали ще й остане време да бродира, но в този миг почувства, че някой стои до нея. Спокойно се извърна и видя Костоглотов. Той бе гладко избръснат, почти сресан и само белегът до устната му напомняше за разбойническия му произход.
— Добро утро, Зойче — произнесе той съвсем като джентълмен.
— Добро утро — тръсна глава тя, сякаш бе недоволна или се съмняваше в нещо, а в действителност не бе нито едното, нито другото.
Той я гледаше с големите си тъмнокафяви очи.
— Но аз не мога да разбера дали сте изпълнили молбата ми или не…
— Каква молба? — удивено се намръщи Зоя (тази нейна гримаса винаги излизаше много сполучлива).
— Не се ли спомняте? А аз вече си бях задал гатанка на тема молбата ми…
— Помня, че вие взехте от мен учебника по патологоанатомия… Помня го добре.
— Сега ще ви го върна. Благодаря.
— Успяхте ли да разберете за какво става дума?
— Струва ми се, че разбрах всичко за онова, което ме интересуваше.
— Не ви ли навредих с тази книга? — сериозно попита Зоя. — Съжалявах след това…
— Не, Зойче! — той докосна ръката й, за да възрази. — Напротив, тази книга ми вдъхна бодрост. Вие сте цяло злато! Но… — погледна шията й — разкопчайте, моля ви, горното копче на халата.
— За-що? — безкрайно се удиви Зоя (изразът на учудване също изглеждаше напълно искрен.) — Не ми е топло!
— Напротив, цялата сте изчервена.
— Да, наистина — разсмя се добродушно тя. Действително й се искаше да махне халата, защото още не бе успяла да си поеме дъх след тичането и разговора с Тургун.
Зоя разкопча халата си и блеснаха златистите нишки на сивата й рокля.
Костоглотов я погледна широко отворил очи и каза почти шепнешком:
— Така е добре. Благодаря. А след това ще ми покажете ли повече?
— Зависи какво сте си пожелали да видите.
— Ще ви кажа по-късно. Става ли? Днес ще бъдем заедно, нали?
Зоя завъртя очите си като кукла.
— Само ако дойдете да ми помагате. Аз бях зачервена и поради това, че днес имам много работа.
— Ако ще бодете живи хора с игла, не ставам за помощник.
— А ако се занимавам с медицинска статистика?
— Статистиката уважавам. Когато не е секретна.
— Тогава елате след закуската — усмихна му се Зоя в аванс за помощта.
Вече бяха започнали да разнасят по стаите закуската.
Още в петък сутринта, когато свърши дежурството й, заинтригувана от нощния разговор, Зоя отиде и прегледа картона на Костоглотов.
Оказа се, че се казва Олег Филимонович (тежкото звучене на бащиното име бе съвсем в унисон с неприятната фамилия, а името ги смекчаваше до известна степен). Бе роден през 1920 година и въпреки че бе навършил тридесет и четири, действително не бе женен, което бе доста невероятно, и наистина живееше в Уш Терек. Нямаше никакви роднини (в онкодиспансера задължително записваха адресите на близките на пациента). Имаше специалност топограф, но работеше като земемер.
Но от всичко това не ставаше ясно що за човек е Костоглотов, а дори напротив.
Днес от тетрадката с предписанията тя прочете, че от петък са започнали да му правят всекидневно инжекции със синестрол по два кубика.
Това бе задължение на вечерния дежурен, значи днес няма да бъде тя.
След закуска Костоглотов върна учебника по патологоанатомия и бе се приготвил да помага, но сега Зоя бе заета с разнасянето на лекарствата, които трябваше да бъдат приемани от болните три или четири пъти дневно.
Най-накрая седнаха зад нейната маса. Зоя извади голям лист, където трябваше да пренася всички сведения и започна да обяснява (тя и самата вече бе забравила как точно трябва да го прави) и да разграфява с помощта на голяма тежка линийка.