Раково отделение

Той не стана от креслото, а отдолу, вдигнал черната си глава, се стремеше с цялото си същество към нея.

По някакви признаци — възприемаш ги, но не можеш да ги назовеш — Зоя в себе си чувстваше сила, но не онази, която е необходима, за да се премести например шкаф, а другата, търсеща да види срещу себе си подобна сила. И Олег се радваше, защото му се струваше, че той може да приеме предизвикателството и че е способен да му противопостави собствената си сила.

Да, всички страсти се връщаха във вече оздравяващото му тяло. Всички!

— З-о-я — протяжно произнесе Олег, — а вие как тълкувате смисъла на името си?

— Зоя — това означава живот! — отговори натъртено и бодро, сякаш декламираше лозунг тя.

Обичаше да обяснява. Стоеше с ръце на гърба си, опряла се на перваза, пренесла цялата тежест на тялото си върху единия си крак. Той се усмихваше щастливо и я поглъщаше с очи.

— А как се отнасяте към зоо? Към зоопредците не изпитвате ли понякога близост?

Зоя също се разсмя.

— Между нас има доста сходни неща. Търсим храна, храним рожбите си. Нима това е лошо?

И тук навярно трябваше да спре! Но тя, възбудена от такова всепоглъщащо възхищение, което не бе срещала у младите градски кавалери, които всяка събота безпрепятствено прегръщаха момичетата дори по време на танците, започна да пляска с ръце и да поклаща бедра, както се полага при изпълнение на модната песничка от индийския филм.

— А-ба-ра-мо-о…

Но Олег изведнъж стана сериозен и помоли:

— Не трябва! Тази песен не трябва да я пееш, Зоя.

Тя мигновено млъкна и прие отново благопристойната си поза, сякаш въобще не бе пяла и танцувала.

— Тази песен е от «Бродяга». Не сте ли го гледали?

— Гледал съм го.

— Великолепен филм! Два пъти го гледах! (Тя бе ходила четири пъти на кино заради него, но кой знае защо се стесняваше да си признае.) А на вас не ви ли харесва? Та нали вие имате същата съдба като тази на Бродягата.

— Нищо общо! — намръщи се Олег.

Слънцето вече бе се скрило и сега по цвета на лицето му не бе трудно да се разбере, че все пак е болен.

— Но той също се връща от затвора. И целият му живот е разрушен.

— Всичко това са фокуси. Той е типичен апаш.

Зоя протегна ръка към халата си.

Олег стана и й помогна да го облече.

— А вие не ги ли обичате? — Тя му благодари с кимане на глава и започна да се закопчава.

— Ненавиждам ги! — Олег гледаше край нея, стиснал зъби толкова силно, че мускулът на челюстта му потрепваше нервно. — Това си хищни твари, паразити, живеещи само за сметка на другите. Тридесет години ни продъниха ушите, че те се поддават на превъзпитание, че са ни «социално близки», а техният принцип е: теб не те… следват ругателни думи, които доста красноречиво звучат, например: теб не те бият, стой тихо настрана, чакай си реда; събличат съседите, а не теб, затова мирувай, чакай си реда! Те с удоволствие тъпчат падналия и веднага след това намятат «романтичния плащ», а ние им създаваме легенди и песните им звучат дори от киноекраните.