![Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/3/4/ricaryat-na-shalion-paladin-of-souls-bg-download.jpg)
Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Шалион #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]». Краткое содержание книги:
— Имаш нужда от почивка като всички нас — каза тя като някакъв вид компромис.
— Ще си почина по-добре, когато разбера какво е станало с тях.
Трябваше да признае логиката в думите му, но от мисълта да остане в капан тук без личния си ескорт направо я втрисаше. Намръщи се, несигурна как да реши тази безизходица, и в това време лейди Катилара се върна сред копринено шумолене на мястото си.
Лорд Арис я последва и се отпусна със зле прикрита уморена въздишка на стола си. Иста го попита дали е получил някакъв отговор на писмата си със запитване за липсващите членове на ескорта й. Той изслуша с изключително искрена симпатия, реши Иста, притесненията на Ферда за брат му, но каза, че според него е твърде рано за отговор. По мълчаливо съгласие никой не спомена усложненията заради мечешкия демон.
— Поне знаем, че Лис се е добрала до провинкара на Толноксо — възрази Иста. — Предупреждение за джоконците може да е получено и от друго място, но само тя знаеше, че и аз съм сред пленниците. А ако тя се е спасила, със сигурност е настояла да бъдат изпратени хора, които да потърсят брат ти, Ферда, и добрия ни свещен.
— Това е… така. — Ферда сви устни, разкъсван между успокоението и тревогата. — Стига да са се вслушали в думите й. Стига да са й дали убежище…
— Канцлерската куриерска служба със сигурност й е предложила подслон, дори ди Толноксо да не го е направил, макар че ако не е възнаградил куража й със съответното гостоприемство — както и молбата й за помощ по съответния начин, — със сигурност ще си има работа с мен. И с канцлер ди Казарил също, това ти го гарантирам. Благодарение на писмата на лорд Арис той скоро ще се знае къде сме. Ако Фойкс и другите намерят пътя си до Порифорс, докато ти тичаш да ги търсиш другаде, така или иначе ще ги изпуснеш. Във всеки случай едва ли смяташ да хукнеш в тъмното още тази вечер. Нека видим какъв съвет — или вести — ще ни донесе утрото.
Ферда трябваше да се съгласи с тези повече от разумни доводи.
Хладен здрач се спускаше над двора. Музикантите завършиха свирнята си, но този път след музикалната програма не последваха танци или театрално представление. Мъжете се погрижиха виното да не изветрее, след което дойде ред на заключителните молитви и благословии. Свещеният си тръгна куцукайки, подпрял се на ръката на младия посветен, последван от другите храмови служители. Офицерите на Арис се изредиха да се поклонят с известно страхопочитание пред вдовстващата царина, като, изглежда, смятаха за голяма чест позволението да коленичат и да целунат легендарните й ръце. Но начинът, по който се отдалечиха след това, с лица съсредоточени в очакване на обичайните задачи, припомни на Иста, че това е действаща крепост.
Докато Иста се изправяше, Катилара се спусна да я прихване за лакътя.
— Сега вече мога да ви заведа в стаите ви, царина — каза усмихната тя и хвърли кос поглед към Арис. — Не са толкова просторни, но… покривът е в по-добро състояние.
Храната и виното, трябваше да признае Иста, с общи усилия бяха разбили на пух и прах мисълта да тръгне където и да било тази вечер.
— Благодаря ви, лейди Катилара. Звучи добре.
Арис целуна официално ръцете й за лека нощ. Иста не можа да реши дали устните му са хладни, или топли, объркана от смущаващо тръпнещите отпечатъци, които оставиха след себе си по кокалчетата й. Във всеки случай не горяха като от треска, макар че когато маршът вдигна към нея ясните си сиви очи, нейното лице пламна.
Съпроводени от обичайното крякане на разприказвалите се придворни дами, двете с маршезата — беше я хванала под ръка — минаха през друг проход под галерията. Завиха още веднъж и минаха под друга редица сгради, докато не се озоваха в малък квадратен вътрешен двор. Вечерта още не беше угаснала, но първите звезди вече грееха във високия син небосклон.
Алея под каменни арки обикаляше двора, прекрасните алабастрови колони бяха покрити с фина резба на лози и цветя в рокнарийски стил…
Не беше зноен следобед, нито хладна среднощ с преполовена луна, но пак си беше същият двор от сънищата й, същият до последната подробност, запечатана в спомените й. Прималя й. Не можеше да реши дали е изненадана.
— Трябва да поседна — с изтънял гласец промълви тя. — Веднага.
Катилара погледна стреснато треперещата й ръка, после послушно я заведе при една от няколкото скамейки по края на двора и седна до нея. Изгладеният от времето мрамор под пръстите на Иста още пазеше топлината на деня, макар въздухът да захладняваше вече, омекнал. Тя стисна за миг каменния ръб, после се насили да се облегне и да си поеме дълбоко дъх. Това място, изглежда, бе постара част от крепостта. Липсваха вездесъщите саксии с цветя и само наследството на рокнарийските каменоделци разчупваше строгата му студенина.