![Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/3/4/ricaryat-na-shalion-paladin-of-souls-bg-download.jpg)
Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Шалион #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]». Краткое содержание книги:
— В крайна сметка джоконците платиха много по-висока цена, благодарение на вашия съпруг и хората му.
Катилара грейна доволно при този завоалиран комплимент за способностите на марша.
— Страхотен е, нали? Влюбих се до полуда в него още от пръв поглед, когато го зърнах да язди с баща ми през портите на Оби в един есенен ден. Баща ми е маршът на Оби — най-голямата крепост в Карибастос след тази на самия провинкар.
Устните на Иста потрепнаха.
— Признавам, лорд Арис на конски гръб наистина е поразяваща гледка.
Катилара продължи като навита пружина:
— Изглеждаше толкова прекрасен, но и толкова тъжен. Първата му съпруга починала, много отдавна, при раждането на дъщеря им Ливиана, и оттогава, така се говори, той не бил поглеждал друга жена. Аз бях на четиринайсет. Татко каза, че съм много малка и че това е глупаво момичешко увлечение, но аз му доказах, че греши. Три години уговарях татко да склони, но каква награда получих само за упорството си!
„Наистина“.
— Отдавна ли сте женени?
— Вече почти четири години. — Тя се усмихна гордо.
— Деца?
Лицето й се смъкна, както и гласът й:
— Не още.
— Е — рече Иста, опитвайки се да хвърли мост над тази неочаквана пропаст от тайно неудовлетворение, лъснало толкова очевидно върху лицето на момичето, — още си много млада… дай да видим дрехите.
На Иста й докривя, докато разглеждаше щедро предложените й от Катилара дрехи. Вкусът на маршезата гравитираше към ярките, ефирни, пърхащи модели, които без съмнение стояха изключително добре на високата й тънка фигурка. Иста подозираше, че с ниския си ръст би приличала на джудже, повлякло завеса. Потърси някакъв по-приемлив предлог да отхвърли щедрото предложение.
— Уви, все още съм в траур заради скорошната смърт на майка ми. А и поклонението ми, макар и прекъснато по най-неприемлив начин от джоконците, съвсем не е приключило. Може би нещо с цветове, които да подхождат на скръбта ми…?
Една от по-възрастните придворни дами на Катилара погледна към Иста, после към купчината ярки коприни и изглежда, правилно разчете думите й. След продължително ровене в раклите и няколко отскачания до други стаи, най-накрая се намериха няколко рокли и роби с по-строга кройка и значително по-къси шлейфове, в подходящи нюанси на люляково и черно. Иста се усмихна и поклати глава, когато й предложиха кутията с бижута. Катилара впери замислен поглед в съдържанието й, после изведнъж сгъна коляно в реверанс, извини се и изхвърча от стаята.
Много скоро Иста чу стъпките й да се връщат по галерията, после през стената долетяха вибрациите на гласове — единият на Катилара, другият мъжки. Лорд Арис явно се беше върнал. Не можеше да сгреши тембъра и интонацията му. Леките стъпки хукнаха към покоите, после бързо се забавиха до подходящите за една дама. Катилара влезе, доволно усмихната, и протегна ръка.
В дланта й лежеше красива сребърна траурна брошка с вградени аметисти и перли.
— Моят господар не е получил много неща в наследство от великия си баща — срамежливо рече тя, — и това е едно от малкото, стигнали до него. За него ще е чест, ако я приемете, в името на старите времена.
Иста, изненадана от видяното, се засмя.
— Виж ти. Познавам тази брошка. Лорд ди Лютез я слагаше на шапката си при подходящи случаи. — Беше му я подарил царин Иас — един от най-дребните сред множеството подаръци, включително и половината царство, преди всичко да се срине в прахта.
Катилара я гледаше с грейнали очи, в които прозираше, Иста можеше да се закълне, едва прикрито романтично умиление. Следователно и маршезата споделяше романтичните теории на съпруга си за падението на неговия баща. Иста не беше сигурна дали Арис е повярвал на уверенията й, че е не имала любовна връзка с един мъж, чиято репутация на любовник спокойно можеше да се мери с репутацията му на войник, или пък просто привидно се бе съгласил с нейната версия само от учтивост. Дали не си въобразяваше, че тя все още скърби за ди Лютез? За Иас? За изгубената любов на когото и да било? Брошката беше двусмислено послание, ако въобще беше послание.
Плътта му под ръката й, когато бе докоснала онази чужда рана, бе вдървена и хладна като восък на пипане. А ето че той бе станал, бе ходил и яздил, говорил, целунал жена си, смял се бе и се бе сърдил намусено като всеки нормален, дишащ съпруг. Досега Иста можеше и да се е самоубедила, че всичко е било плод на халюцинация или на сън, ако не беше потвърждението на Ферда за живото доказателство върху дланта й.
Иста взе брошката, приемайки с нея и тайните му намерения, каквито и да бяха те, и каза: