Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

— Беше голяма трагедия — започна Катилара.

— Твърде голяма, за да помрачаваме с нея тазвечерното празненство — изръмжа Арис. Доста груб намек, откъдето и да го погледнеш.

Катилара млъкна. После, с видимо усилие, се разбъбри, без никаква връзка с предишната тема, за собственото си семейство в Оби, за баща си и братята си и сблъсъците им с рокнарийски банди по тяхната част от границата по време на кампанията миналата есен. Иста забеляза, че лорд Арис не слага почти нищо в чинията си, а и малкото храна само разбутва с вилицата.

— Не се храните, лорд Арис — осмели се да отбележи накрая.

Той проследи погледа й към чинията му с насилена усмивка.

— Тук всички сме се разболявали от малария в един или друг момент от живота си и понякога треските се появяват отново. Установил съм, че най-добре се лекувам с гладуване. Скоро ще ми мине.

Група музиканти, които се бяха подредили на галерията, подхванаха жива мелодия и Арис, за разлика от Катилара, използва това като достатъчно основателен предлог да прекъсне за кратко препъващия се разговор. Малко след това се извини и отиде да поговори с един от офицерите си. Иста изгледа празния стол от другата му страна — слугите бяха сервирали и там. Някой бе сложил бяла роза напреки на чинията, като приношение или молитва.

— Изглежда, че лорд ди Арбанос много ви липсва — обърна се Иста към Катилара.

Младата жена погледна към другата част на двора — съпругът й се беше навел над една от масите и водеше задълбочен разговор; освен това беше достатъчно далеч, за да не ги чува.

— Много ни липсва. Наистина, отчаяно се надяваме да се възстанови, но Арис не иска и да чуе… много е тъжно.

— Много по-възрастен ли е от марша?

— Не, той е по-малкият брат. Почти с две години по-малък от съпруга ми. Двамата се били неразделни — кастеланът на замъка ги е отгледал заедно след смъртта на майка им, това го знам от татко, и не е правил разлика помежду им. Илвин е конемайстор на Арис, откакто се помня.

Тяхната майка? Мислите на Иста препуснаха назад към хипотетичното родословно дърво.

— Този Илвин… не е син на покойния канцлер ди Лютез, така ли?

— О, не, не — сериозно рече Катилара. — Обаче навремето си е било голяма любов, винаги съм смятала така. Казват… — Тя се огледа, поруменя леко и сниши глас, привеждайки се към Иста. — Лейди ди Порифорс, майката на Арис… казват, че когато лорд ди Лютез я оставил тук, за да се върне към делата си в двора, тя се влюбила в кастелана на замъка, сер ди Арбанос, и той в нея. Ди Лютез почти не се връщал тук и рождената дата на лорд Илвин… ами, просто не съвпадала. Не е било никаква тайна, доколкото разбирам, но сер ди Арбанос признал Илвин за свой син едва след смъртта на майка им, горката дама.