Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
— Нашата компания, — прекъсна го Рейчъл, — си постави за цел да разстрои работата на наемните ловци както тук, така и в Съветския съюз. Имахме известен успех… макар че не знаехме на какво да го отдадем.
— Съмнявам се, успехът да е бил чак толкова голям, колкото казваш.
— Е, поне що се отнася до теб.
— Ще видим.
— Не, аз вече зная — поклати глава Рейчъл. — Още когато видях израза на лицето ти, тази печал. Точно това и очаквах.
— Колко пъти си го правила досега?
— Не помня. Седем, или осем. Не, мисля че са девет. Да, девет пъти.
— Идеята ми се струва старомодна — каза Рик.
— Какво? — Рейчъл го погледна стреснато.
Декард изви кормилото напред и хелимобила се устреми надолу.
— Такова е моето мнение. Така или иначе, смятам да те убия. А след това ще отстраня сам Рой и Ирмгард Бети и Прис.
— Затова ли се приземяваме? Добре, — каза примирено тя, — щом си решил. Но не забравяй, че аз съм собственост и то легална на асоциацията. Не съм някакъв си избягал андроид от Марс, нито пък съм от класата на останалите.
— И все пак, ако успея да отстраня теб, значи ще мога да се справя и с останалите.
Тя пъхна разтреперана ръка в раздутата, натъпкана с най-разнообразен кипъл чанта, известно време порови трескаво вътре и сетне се отказа.
— Дяволите да я вземат тази чанта — прошепна яростно тя. — Никога не мога да намеря онова, което ми трябва. Ще се постараеш ли да го сториш безболезнено? Искам да кажа — внимателно. Обещавам, че няма да оказвам съпротива. Съгласен ли си?
— Сега вече разбирам какво е имал пред вид Фил Ресч — поклати глава Рик. — Той не е циник, просто е научил твърде много. Не мога да го виня — след като е преминал през всичко това. Здравата го е разтърсило.
— Но не в желаната насока — Рейчъл изглежда се бе успокоила. Но въпреки това в нея се долавяше някакво напрежение. Отслабнал бе черният пламък, сякаш я бе напуснала волята за живот, както толкова често бе наблюдавал и при другите андроиди. Класическа картина. Някаква механична, интелектуална примиреност, каквато истинският организъм — носещ в себе си бремето на милиард-годишната еволюция — отхвърляше, стремейки се да оцелее на всяка цена.
— Не мога да понасям начина, по който вие андроидите се предавате — разгневи се той. Хелимобилът се носеше право към земята, наложи се да дръпне кормилото рязко назад, за да избегне сблъсъка. Декард натисна спирачката, колата поднесе и най-сетне закова. Той изключи двигателя, извърна се и извади лазера.
— Цели се в оксипиталната кост, която се намира в основата на черепа — посъветва го Рейчъл. — Моля те — тя се изви за да не гледа в дулото на бойния лазер. Така смъртта щеше да дойде неочаквано.
— Не мога да го направя — рече Декард и свали оръжието. След това включи двигателя и колата бавно се издигна.
— Ако ще го правиш, прави го сега — каза Рейчъл. — Не ме карай да чакам.
— Не мога да те убия — той отново се насочи към предградията на Сан Франциско. — Твоята кола остана в хотела, нали? Ще те откарам до там и после можеш да се върнеш в Сиатъл — нямаше какво повече да каже и Рик потъна в мълчание.
— Благодаря ти, — погледна го Рейчъл, — че не ме уби.
— По дяволите, нали сама каза, че не ти остават повече от две години живот! А на мен ми остават петдесет. Ще живея поне двадесет и пет пъти повече от теб.
— И все пак ме презираш за онова, което ти сторих — в гласа й вече се долавяше нарастваща увереност. — И ти мина по пътя на другите. На наемните ловци преди теб. Те също се гневяха и заплашваха, че ще ме убият, но когато настъпваше моментът установяваха, че не могат да го направят. Също като теб, преди малко — тя запали цигара и пое дълбоко. — Разбираш ли какво значи това? Това означава, че аз бях права — повече няма да можеш да отстраняваш андроиди. Не става дума за мен, а за семейство Бети, Стратън и всички останали. Така че, по-добре си върви в къщи при козата. И си почини. Уф! — подскочи неочаквано тя. — Изгорих се с цигарата! — Рейчъл се облегна назад уморено.
Декард продължаваше да мълчи.
— Знаеш ли, — продължи тя, — мисля, че ти обичаш тази твоя коза повече от мен. Дори повече от жена си. На първо място поставяш козата, след това твоята съпруга, а после всички останали… — тя се изсмя тихичко. — Всъщност, какво друго ми остава, освен да се смея?
Рик не отговори. Известно време пътуваха в тишина, после Рейчъл се наведе, включи радиото и завъртя настройката.
— Изключи го — рече Рик.
— Да изключа Бъстър Приятелчето и неговите Дружелюбни приятели? Да изключа Аманда Вернер или Оскар Скрюгс? Всеки момент ще чуем самия Бъстър и неговото сензационно съобщение — тя втренчи поглед към циферблата на часовника си, озарен от светлините на радиото. — Да, ей сегичка. Не си ли чул за съобщението? Бъстър непрестанно говори за него, създава напрежение, за да…