Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Какво означава това, че не можеш сам да подреждаш живота си? Ти притежаваш „Кандълторп“ и „Маратон“. Какво още искаш, какво друго ти трябва? Ти сигурно си имаш и някоя Кони Максуел тук, в Англия. Така е, нали, Джеймс? Как й е името? Престани да клатиш глава… Никога няма да ти повярвам. Майка ми винаги е казвала, че мъжете непрекъснато изпитват необходимост да си търсят какви ли не жени, просто защото по природа са неуравновесени. Та, значи, какво искаше да кажеш, Джеймс?
— С тази рокля, която си облякла, би трябвало да приличаш малко повече на старата Джеси, но пак не се получава.
— Това е, защото ми пасва идеално. Не е нито прекалено къса, нито пък прекалено провиснала на гърдите.
— Харесва ми цветът й. Не съм и помислял дори, че можеш да изглеждаш толкова благоприлично в сиво, но е факт. Имаш вид на скромно и порядъчно момиче, поне от шията надолу. Що се отнася до тия висулки около лицето ти…
— Ти си говорил с Маги.
— Да, тя ми направи забележка. Обясни, че не били къдрици, ами висулки, палавничета.
— Та какво толкова те дразнят?
В този момент той усети нейния страх, че пак ще я обиди, като ги нарече „смешни“. Искаше му се да го направи. Искаше му се да й каже, че тя е жива напаст, че не иска да се жени за нея, че копнее никога да не я бе срещал. Защото ако преди около шест години не я беше видял да обикаля около един състезателен кон на турнира в Уеймът и после ако не го беше победила в оня проклет трети етап, тя нямаше никога да се окаже върху онова ужасно дърво, да падне върху него и да се озлочести. И никога нямаше да избяга в Англия. Вместо това той каза:
— О, къдричките ти са очарователни. Но когато се състезаваш, вятърът ще ги духа в очите ти. Ще трябва да внимаваш.
— Наистина ли ти харесват, Джеймс?
Гласът й беше изпълнен с толкова много копнеж, че Джеймс неволно стисна Чарлз, в резултат на което детето силно се оригна. Джеймс го потри по гръбчето и то с готовност се оригна още веднъж.
— Дукесата току-що го е нахранила — обясни Джеси. — Добре се справяш.
— Обичам децата. Искаш ли да се поразходим заедно в розовата градина на дукесата?
Те оставиха момченцето да си смуче палеца и да дреме в своето бебешко кошче.
Беше облачен, задушен летен следобед.
— Скоро ще завали и ще освежи всичко — отбеляза Джеси просто защото не знаеше какво друго да каже. Тя вървеше до него с приведена глава и зяпаше върховете на пантофките си.
— Дъждът обикновено е хубаво нещо — каза той и намръщен погледна профила й.
Тогава тя вдигна очи към него и директно го попита:
— Какво искаш, Джеймс?
— Спиърс, Баджър, Маги и Сампсън не ти ли казаха?
— Не, те само ме приклещиха един ден в кухнята и взеха да ми задават какви ли не въпроси, докато направо ми запалиха главата.
— Това е техен общ специалитет. Доста си ги бива в тая работа. Дяволите да ги вземат, обикновено излизат прави. Дори когато първо ти се е искало да ги гръмнеш, накрая оставаш замислен, седиш си сам в мрака и не можеш да заспиш, защото знаеш, че са прави.
— Те са говорили и с теб?
Той реши, че не нужно тя да знае как всички заедно му се бяха изсипали в „Кандълторп“ и го бяха залостили в собствената му гостна стая. Щеше да я заболи, ако разбере, че те бяха дошли да го принудят, жив или мъртъв, да застане с нея пред олтара. Щеше наистина да я заболи, не се съмняваше в това, но по някаква причина не му се искаше да й причинява болка.
— Те често ме поучават — отвърна той с някакво раздразнение в гласа си. — През последните седем години все се опитват да подобрят характера ми.
— И успели ли са?
— Ами виж, не съм сигурен, но може би са успели в някои отношения.
— Розите на дукесата са прелестни.
— Да, всичко, до което тя се докосне, става прелестно, с изключение на Маркъс. Според нея това било просто чудесно, защото харесвала неговите недостатъци. Докато бил такъв, какъвто си е, мозъчната й машинка никога нямало да ръждяса.
— Защо всички те са толкова мили с мен, Джеймс?
Той вдигна глава нагоре и видя, че дъждовните облаци постепенно се скупчваха над главите им. Спря под един навес и изтърси:
— Защото обичат мен, обичат и теб и вярват, че ще се оженим. — Каза го най-накрая. После продължи, без да се поколебае дори за миг: — Ще се омъжиш ли за мен, Джеси?