Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]
- Автор: Браун Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]». Краткое содержание книги:
Издънката на Стратмор бе струвала скъпо на АНС и Мидж се чувстваше отговорна — не че можеше да предвиди неговата акция, но в крайна сметка ставаше дума за неоторизирано действие, предприето зад гърба на директор Фонтейн — а Мидж получаваше заплата да пази този гръб. Политиката на Фонтейн да не се намесва го правеше уязвим, а това на свой ред правеше Мидж неспокойна. Но директорът отдавна се бе научил да се държи в сянка и да оставя умните хора да си вършат работата — точно така постъпваше и със Стратмор.
— Мидж, знаеш много добре, че Стратмор не е от онези, които бягат от работа — възрази Бринкерхоф. — Той шпори TRANSLTR като див звяр.
Мидж кимна. Дълбоко в себе си тя знаеше, че да се обвинява Стратмор в протакане е нелепо. Този човек бе сред най-целеустремените. Той носеше злините на света като личен кръст. Замисълът със „Скипджак“ бе лична идея на Стратмор — смел опит да се промени светът. За нещастие, като много благородни начинания, и този кръстоносен поход бе завършил с разпятие.
— Окей — призна тя, — наистина съм малко несправедлива към него.
— Малко? — Бринкерхоф присви очи. — Стратмор е затрупан с поръчки за TRANSLTR. Не виждам как ще остави компютъра да бездейства цял уикенд.
— Окей, окей — с досада го спря Мидж. — Грешката е моя. — Тя сбърчи вежди и се замисли защо TRANSLTR не е разбил нито един шифър цял ден. — Нека направя една справка — каза тя и запрелиства разпечатката. Откри каквото търсеше и прекара пръст по колонката с числа. — Прав си, Чад. TRANSLTR работи под пълна пара. Първичните показатели даже изглеждат леко завишени… например имаме преразход с половин милион киловатчаса от полунощ насам.
— И какво означава това?
Мидж изглеждаше озадачена.
— Не знам. Не съм сигурна. Изглежда странно…
— Искаш ли да преизчислим данните?
Тя го погледна неодобрително. Две неща стояха извън съмнение, когато ставаше дума за Мидж, и едното от тях бе верността на данните, които подаваше. Бринкерхоф я изчака да прегледа отново числата.
— Хм… — изсумтя тя накрая. — Статистиката за вчера изглежда напълно нормална: 237 разбити шифъра, СРР — $874. Средно време на шифър — малко над шест минути. Първични данни — в нормата. Последен шифър подаден за обработка… — Тя се запъна.
— Какво има?
— Много странно — каза Мидж. — Последният файл в опашката за вчера е подаден в 23:37.
— Е?
— Ами, TRANSLTR разбива средно по шифър на шест минути. Така че обикновено последният файл за денонощието се подава по-близо до полунощ. Тук обаче нещата не изглеждат… — Мидж отново млъкна и след малко ахна.
— Какво! — подскочи Бринкерхоф.
Мидж гледаше разпечатката и не можеше да повярва на очите си.
— Този файл… Дето е бил въведен снощи преди полунощ…
— Да?
— Още не е разбит. Подаден е в 23:37:08… но за него няма време на разбиване. — Мидж трескаво разрови разпечатките. — Както за вчера, така и за днес!
Бринкерхоф сви рамене.
— Може би са пуснали тежка диагностика.
Мидж поклати глава.
— Толкова тежка, че да продължава осемнайсет часа?! Не ми се вярва. Освен това коментарът към файла показва, че става дума за външен файл. Трябва да се обадим на Стратмор.
— У тях? — преглътна Бринкерхоф. — В събота вечерта?
— Не — каза Мидж. — Доколкото познавам Стратмор, той не е оставил нещата на самотек. Обзалагам се, че е тук. И нещо ми говори, че не се лъжа. — Интуицията на Мидж бе второто нещо, което никой не подлагаше на съмнение. — Хайде — каза тя и стана, — да видим дали съм права.
Бринкерхоф последва Мидж до офиса й, където тя седна на стола си и започна да управлява Големия брат с виртуозността на пианист.
Бринкерхоф вдигна поглед към стената от монитори, на чиито екрани беше застинал гербът на АНС, и тревожно попита:
— Ще шпионираме из „Крипто“?
— Нищо подобно — отрече Мидж. — Бих искала да беше възможно, но „Крипто“ е извън системата. Там няма видео. Няма и звук. По заповед на Стратмор. Всичко, до което имам достъп, е статистика на влизанията и основни данни за TRANSLTR. Имаме късмет, че разполагаме и с толкова. Стратмор искаше пълна изолация, но Фонтейн настоя да остане събиране поне на основната информация.
— В „Крипто“ нямаме видео? — Бринкерхоф я погледна неразбиращо.
— Защо питаш? Искаш да знаеш дали двамата с Кармен няма да намерите там повече усамотение?
Бринкерхоф изсумтя нещо неразбираемо. Мидж чукна още няколко клавиша.