![Цифрова крепост [Digital Fortress - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/3/1/7/cifrova-krepost-digital-fortress-bg-download.jpg)
Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]
- Автор: Браун Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]». Краткое содержание книги:
Много рядко имаше достатъчно време, за да се обоснове дадена процедура, преди да се приложи. На сис-сековете се плащаше за техническите им умения и… здравите им инстинкти.
Първо действай, обяснявай после. Чартрукян знаеше какво трябва да направи. И също знаеше, че когато пушилката се уталожи, той ще стане или герой на АНС, или ще се нареди на опашката за безработни.
Голямата декодираща машина бе заразена с вирус — в това операторът бе сигурен. И имаше само един отговорен начин на действие: да бъде изключена.
Чартрукян знаеше, че има два начина за изключване на TRANSLTR. Единият бе от личния терминал на шефа, който сега бе заключен в офиса му, и по принцип бе немислим. Другият бе с помощта на аварийния главен прекъсвач, разположен на едно от подземните нива, под пода на „Крипто“.
Чартрукян преглътна тежко. Мразеше да слиза в подземните нива. Всъщност бяха го водили там само веднъж — по време на обиколката из сградата при постъпването му. Представляваше нещо като извънземна космическа станция с плетеница от висящи преходни мостове, фреонови инсталации и 40-метрова шахта, на чийто под бяха ръмжащите далеч долу агрегати…
Това бе последното място, където бе готов да отиде, а Стратмор бе последният човек, когото би искал да ядоса, но дългът си беше дълг. „Утре ще се надпреварват да ми благодарят“, помисли си той, но не беше сигурен, че ще стане точно така.
Пое дълбоко дъх и отвори металния шкаф на старшия сис-сек. Вътре имаше полица с нахвърляни по нея свалени компютърни компоненти. Зад медия-концентратор и ЛАН-тестер се виждаше висока чаша за кафе с надпис за випуск на Станфордския университет. Без да докосва ръба на чашата, той бръкна в нея и извади оттам ключ „Медеко“.
— Невероятно — изръмжа той — какви неща не знаят някои хора за компютърната защита.
47.
— Шифър, който ни струва един милиард? — насмешливо попита Мидж, докато вървяха по коридора. — Добре си го измислил.
— Не, кълна се.
Тя го изгледа подозрително.
— Дано не е някакъв опит да ме извадиш от роклята.
— Мидж, никога не бих… — започна той възмутено.
— Знам, Чад, не ми напомняй.
След трийсет секунди Мидж седеше на стола на Бринкерхоф и разглеждаше отчета на „Крипто“.
— Видя ли? — попита той, надвесен над рамото й и за по-сигурно посочи с пръст числото. — Тези СРР? Един милиард!
Мидж се засмя.
— Тези разходи ми се струват малко завишени, не мислиш ли?
— Да — ухили се и той. — Съвсем мъничко.
— На мен ми изглежда като делене на нула.
— Какво?
— Делене на нула — повтори тя и прегледа останалата част от данните. — СРР се изчисляват като частно: общите разходи, разделени на броя на разшифровките.
— Естествено — безизразно кимна Бринкерхоф и се постара да се въздържи от надничане в деколтето й.
— Когато знаменателят е нула — обясни Мидж, — частното става безкрайност. Компютрите не обичат безкрайностите, така че слагат само деветки. — Тя му посочи съседната колона. — Видя ли това?
— Да. — Бринкерхоф се вгледа в разпечатката.
— Това са изходните данни за производителността. Виж броя на разшифровките.
Бринкерхоф послушно проследи пръста й по колоната.
БРОЙ НА РАЗШИФРОВКИТЕ = 0
Мидж почука с нокът върху числото.
— Точно както подозирах: делене на нула.
Бринкерхоф изви въпросително вежди.
— Значи всичко е наред, така ли?
Тя сви рамене.
— Просто означава, че днес не сме разбили нито един шифър. TRANSLTR сигурно почива.
— Почива? — попита със съмнение Бринкерхоф. Работеше за директора от достатъчно време, за да знае, че не се предвиждат никакви почивки, а най-малко от всичко точно за TRANSLTR. Фонтейн бе платил два милиарда долара за чудовището-разбивач и сега искаше да изцеди от него всичко възможно. Всяка секунда бездействие на TRANSLTR означаваше пари в канализацията.
— Ъъ… Мидж? — обади се Бринкерхоф. — TRANSLTR не почива. Работи денонощно. Знаеш го много добре.
Тя пак сви рамене.
— А може на Стратмор да не му се е висяло снощи тук, за да му подготви задачите за през уикенда. Вероятно знае, че Фонтейн го няма, и е избягал по-рано, за да отиде на риба.
— Зарежи това, Мидж. — Бринкерхоф я погледна с укор. — Остави човека на мира.
Не беше никаква тайна, че Мидж не харесва Тревор Стратмор. Стратмор бе опитал коварно да пренапише „Скипджак“, но го бяха хванали по долни гащи. Въпреки смелата му инициатива АНС бе платила висока цена. ФЕГ бе набрала сила, Конгресът бе престанал да вярва на всяка дума на Фонтейн, а най-лошо от всичко — АНС бе загубила значителна част от анонимността си. Изведнъж се навъдиха домакини от Минесота, които започнаха да се оплакват в „Америка Онлайн“ и „Продиджи“, че АНС сигурно чете имейлите им — сякаш АНС даваше пет пари за подробностите в тайна рецепта за захаросан ямс.