Женската сексуалност
- Автор: Долто Франсоаз
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Женската сексуалност». Краткое содержание книги:
Все чрез тези опити човешкото същество получава възприятие за неумолимата си самота поради факта, че усещането на неговото желание никога не може да се изрази напълно, както и заради това, че никаква взаимност от страна на приятелско човешко същество, колкото и близко да е то, не може да знае страданието му, радостта му; и все пак, за да страда по-малко от самотата си, то трябва непременно да изрази тази взаимност, защото нарцисизмът му я поддържа в равновесие и единство само известно време и тя трябва да бъде постоянно подсилвана чрез контакти с другия. Така е и защото познанието, което дава за себе си чрез словото, и познанието за желанието на другите, което получава от тяхното правдиво или лъжливо слово, излиза от гласа, от дъха, чието седалище е гръдният кош, и защото символичното място на срещата на чувствата, породени от желанието на тяхното излъчване и приемане е разположено в символична органна маса, съответстваща на масата на сърдечната плът. Още повече че при силно вълнение човешкото същество усеща как сърцето му бие с различен ритъм от обикновено и си дава сметка, че това е неочаквана тревога за желанието му.
Чрез загубата или отсъствието, раздялата с приятелите му (тези, които могат да образуват с него съгласувана двойка, подхранваща нарцисизма му) човешкото същество познава сърдечните изпитания. Последните структурират личността му във всяко отношение и стават източник на желания, които могът да бъдат задоволени чрез другите.
Така чрез тези опити човешкото същество открива, че ако не може да се изразява чрез езика и да разбира езика на другите, то е само сред множество, в което неговият избор среща у другите само нищожен отглас, звуково отражение на неразличимия му и пренебрегнат вик.
Либидото е фалическо
Каквото и да е ерогенното място на частичните му желания, обектът на частичното задоволяване на бебето се реферира към фалоса. За устата това е еректилното зърно, което се нагажда към нея и от което бликва млякото, докато ръцете предусещат гъвкавата и издута форма на майчината гръд. За ануса това е формата на седалището и изпражненията. За бебето момче до двайсет и петия месец това е еректилността на пениса, от който блика струята урина. След това еректилността на пениса е в служба само на удоволствието до настъпването на пубертета с изхвърлянето на сперма, което е завършек на еротичната еректилност. Всички частични ерогенни форми са пълни и се реферират към фалоса — било като желание на пениса, било като желание за пенис.
Общият силует на съзрялото тяло в изправено положение, както при мъжа, така и при жената, в морфологично отношение също препраща към фалоса. Това важи и за сексуалните форми: пенисът на мъжа напомня стрела, гърдите на жената — куполи, по различен начин фалически и привличащи зрителните и осезателните нагони. Следователното собственото тяло е тотален фалически обект, а прелъстителните за ерогенните зони области са също фалически, но частични в обема си. Колкото до фините усещания на ушите, очите, носа, осезанието, те също биват валоризирани чрез отнасянето им към фалоса като продълговата форма или дупка и се допълват.
За мъжа женското се свързва с архаичните ценности на майката с пълнотата на гръдта и половия й орган, обещаващ да приеме неговия еректилен пенис, който е нарцистично стойностен за него. За жената мъжът се свързва с фалическите ценности на различието между половете, открито в ранното детство; телесният контакт и желанието на подовия й орган за мъжкия полов орган съдържат обещание за плодовитост: когато се роди, детето ще бъде представител на фалическия символ, въплъщение на свързването на родителското желание на двамата.
Тази изкусителна фаличност, характерна за всички аспекти на либидото на човешкото същество, в същността си се отнася към всички подутини във формата на тялото, представляващи обещание за избликваща изконна сила, оставила в нарцисизма на всеки човек обединяващ спомен от наслаждението, изпитано от задоволяването на желанията. Това обещание за помирение на тялото и сърцето увеличава напрежението на либидото в ерогенните зони, станали такива поради факта на раздялата, на очакваното завръщане и новата раздяла, която придава ценност на желания обект, когато той се отдалечава.
Ето защо въображаемата фалическа представа е винаги в основата на желанието, зовящо другия за междупсихично, междутелесно, междуемоционално общуване, което е обновително и творящо при условие, че удоволствието от него е достигнато. Това е удоволствие от живата цялост, преоткрита благодарение на две желания, съвпадащи в своето рефериране към символичния фалос, който те взаимно се подпомагат да завладеят.