Женската сексуалност
- Автор: Долто Франсоаз
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Женската сексуалност». Краткое содержание книги:
След житейското пътуване в пространствено-времевата цялост на тялото, това ли е съдбата на женското либидо? Така мисля и мисля, че същото се отнася и за съдбата на мъжкото либидо. Но дали някога ще узнаем със сигурност?
И защо нашето човешко съществуване да не е просто празен такт като тактът, който се отмерва преди да започне музикално изпълнение? А като говорим за отмерване, целият ни живот не е ли по мярата на нашата обусловеност от другите, тясно свързани в общуването, целият ни живот не е ли в хармония или не с другите? Ние сме отмервали тази вътрешна музика, отмервали сме нашите изразителни слова. Когато се разделяме с тялото си и изказваме на нашите спътници последните си любовни чувства с последната си дума, може би като изпълнителя оставяме инструмента, на който сме свирили музика за ушите на другите хора и за нашите уши. Тогава умът ни започва да очаква нечувана музика, да очаква чувства отвъд тези, които затвореното ни сърце е познало, чувства, идващи от времето, когато сме страдали от всички наши раздели. След като тялото ни се върне в земята, от съединените елементи на която е съставено, какво слово, облекчено от знаци, облекчено от емоции, какво непроизносимо за нашия човешки ларинкс слово ще чуем, което ще подпише истината за дългия ни колкото миг във вечността живот?
Но през този живот, всеки ден и всеки час, жените срещат или си мислят, че срещат мъжете; дори ако са напразни поради свършека на всеки един от нас и поради свършека на свършека на всички човешки същества, тези срещи дават в своето време и пространство, ден след ден, смисъл на техните емоции, желания, мисли, действия и това е предметът на нашия разговор. Така че да продължим…
Едипов комплекс; кастрационен страх, подчиняване на вътрешноприсъщия закон на желанието, отказване от кръвосмешението, генитално значение на падането на зъбите, правило на четирите „г“
Белезите на несъзнаваното изпитание с характер на посвещаване, каквото е падането на млечните зъби, се откриват в много сънища. В тях се извършва работа по архаично нарцистично деинвестйране на субекта, който сякаш изразява в изживяваното от него емоционално изпитание, със или без свое знание, нещо като частична смърт, приемана като единствен изход от либиден конфликт. Спящият изразява символично чрез фантазма, останал от детството му — а именно промяната на устата, загубила зъбите си, че реактивната агресия не му служи за нищо и че трябва да я изостави в изпитанието, през което преминава. У него трябва да се прояви друг начин на адаптиране към събитията, който с цената на мутация ще му позволи да преодолее изпитваното екзистенциално неразположение.
Този наблюдаван факт в съдържанието на сънищата на възрастните ме навежда на мисълта и наистина доказателство за това получаваме, наблюдавайки децата, че не може да става дума за едипов комплекс преди опадването на млечните зъби, последвано от пробиването на постоянните зъби. Освен това, особено при момичето, не може да става дума за едипов комплекс, преди то да се е отказало от всякаква помощ от страна на майката, свързана с телесен контакт. Това отказване, проявило се за първи път по впечатляващ начин вследствие на падането на млечните зъби, настъпва след отпращането на възрастния, който дотогава е оказвал непосредствена телесна подкрепа на безпомощното преди шестата година дете. Отпращането вече е било предшествано от отказването от рождената майка, отказване станало двустранно възможно поради прохождането, а после поради самостоятелния вървеж, придружен от двигателни инициативи на детето. От своя страна отказването от рождената майка е настъпило известно време след отказването от символичната майка по време на отбиването, предшествано на свой ред от чувството за безпомощност, изпитвано при раждането: изгубване на пъпната връзка, дотогава жизнено необходима за човешкия индивид, който поради оцеляването си е видоизменил своите усещания за симбиоза в утробата в усещания за въздушно дишане и сучене от майчината гръд. Отбиването и словесният език (деликатна символична връзка между устата на детето и ухото на майката, заменила връзката между устата и гръдта при телесния допир на бебето с кърмещата майка) са два мутационни момента, които означават за детето преминаването на по-висш етап в развитието му към бъдещия ръст на зрял човек. И двата момента са били възможни благодарение на зъбите.