Женската сексуалност

Един ден ми беше доведено друго момиченце в състояние на неописуема тревожност: можеше да върви само ако възрастен го държи за ръка, като с другата затваряше очите си. Това състояние се проявило след операция от апендицит. Детето казваше, че вижда пред себе си затворена врата и че ще се блъсне в нея. Затова вървеше зад възрастния, който го водеше. Консултирали се с психиатър, той им говорил за последици от общата упойка и споменал за халюцинации. Дал им и адреса на психоаналитик, който се случих аз. Според анамнезата детето имало повръщания, които довели „от предпазливост“ до отстраняване на апендикса, като диагнозата била съмнителна, а апендиксът се оказал здрав. Майката била в петия месец на четвъртата си бременност. Понасяла добре състоянието си, но в началото имала позиви за повръщане. Шестгодишното момиченце беше най-голямото дете в семейството. Чувстваше се сигурно с мен, защото беше седнало, и говореше за по-малките си (но не много по-малки!) брат и сестра като баба за своите внуци — разнежено и снизходително. Преди внезапното избухване на верижните симптоми, за нея казвали, че е истинска женичка вкъщи, загрижена за покоя (до смърт!) на майка си и за това нищо да не липсва на баща й. Впрочем беше много интелигентна за възрастта си и отлична в училище. И при нея разкриването на забраната за инцест премахна „лудостта“ и й върна възможността отново да върви, с една дума да живее като момиченце на нейната възраст, интересуващо се повече от приятелите и игрите си, отколкото от брат си, сестра си и баща си. Между нас никога не стана дума за символиката на затворената врата. Тя беше изчезнала. Но момиченцето само заговори за важен фантазъм — за микробите, които мъжът предава на жената, за да се родят бебетата. Как го прави ли? Слага ги във вълшебна течност, която й дава да изпие, и също с пишката си, ето, показвайки половия си орган, ето тук, откъдето излиза (бебето). Бях се поколебала дали да приема да лекувам това дете, защото самата аз бях бременна и знаех, че ще трябва да прекъсна психоаналитичната си дейност през родилния период и следващите седмици. Не съм била права, защото тъкмо по-напредналата ми бременност в сравнение с бременността на неговата майка позволи на детето веднага да направи пренасяне върху мен и несъмнено придаде убедителност на истините, които му разкривах. Детето се възстанови напълно много преди да родя. Но от предпазливост предложих на родителите да ми го доведат малко след като родих бебето си. Няма да бъдете учудени от интереса му към факта на раждане на детето, което впрочем то не видя, само говори за него, чувайки плача му в апартамента. Беше удоволствие да чуя как ми се подиграва, че мога да се интересувам от бебе, което пищи като коте, сигурно е грозно и ужасно; какво ли не чух за това бебе и какви ли рисунки не видях, които караха малката ми пациентка да се залива от смях, още повече, че детето ми беше момче, а тя би искала в тяхното семейство четвъртото дете да бъде момиче. Тогава се наложи да повторя, че дори и да е момиче, тя не би могла да си играе на майка с него, защото бебето ще си има татко и мама, също като нея, и че трябва да почака да стане жена, да си има мъж, за да има тя самата бебета. При тези думи лицето й помръкна и тя ми каза: „Ти си лоша!“ После се разделихме. След това родителите говориха с мен в нейно присъствие колко са щастливи от пълното й излекуване, от възвърналата й се веселост и дори от подигравателните й предвиждания, че детето ще бъде момче, защото тя искала момиче и пожелала да му стане кръстница, което желание родителите смятали да удовлетворят. Тук се намесих и казах: „Не мисля, че ще е благоприятно за бъдещото бебе, ако е момиче, да има за кръстница сестра са“ Бебето, което ще се роди, няма никакъв интерес от подобна връзка с родителски заместник, дублираща връзката с по-голямата сестра и отговорността, която тя може по-късно да поеме спрямо по-малката. Напротив, избирането на кръстница измежду приятелите би осигурило на новородената, освен родителите й и по-големите братя и сестри, още един човек извън семейството, който да я обича и евентуално да замести мама и татко в случай на беда. За щастие родителите ме послушаха, защото е вредно дете с едипов комплекс да инвестира в по-малки брат или сестра като заместители на инцестното дете, което би искало да има. Това не само е лошо за по-голямото дете, но е и катастрофално за бебето, с шест-седем години по-малко, тъй като за него майчиният образ ще бъде раздвоен между майката и голямата сестра, която си приписва майчински права, обикновено садистични, върху своята псевдодуховна псевдодъщеря.