Женската сексуалност
- Автор: Долто Франсоаз
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Женската сексуалност». Краткое содержание книги:
За момичето, още от вътреутробния, а после оралния стадий, майката е фалическата референция, благодарение на която се изгражда фалическия образ на собственото му тяло чрез интроекция на формата на зрялото фалическо тяло. Но когато е налице само майка, първичният нарцисизъм на детето — който се конструира в либидната диалектика на взаимоотношенията по време на вътреутробния живот, а после в оралния и аналния, приема пасивна нагласа, доминираща нагоните, които са активни само в речта и аналното и мануално действие, пренесено от аналното. Колкото до пола и неговия привличащ женски стил в центростремителната му динамика по отношение на фалоса, който е частичен сексуален генитален обект, майката не може да го конструира. Ясно е, че отсъствието на мъжки представител в познатата обстановка на семейния живот, мъжки представител, който се интересува от майката и детето, представлява липса, инвертираща женското сексуално начало в самия корен на нарцисизма на момичето.
Нищо чудно тогава, след като триъгълната едипова ситуация не може да се установи, че детето, жив предмет, излизащ от тялото на жената така както, изглежда, излиза изпражнението, може да се стори на момичето като частичен фалически обект, заместител или на магическите фекалии, или на пениса, раздробен за негова сметка, и че когато стане зряла жена, без да е изживяла едиповия комплекс, детето, което самата тя ражда, не е за нея съперник, а напротив, награда и анулиране на първичната кастрация — за цял живот, ако е син, а ако е дъщеря — до времето, когато ще бъде привлечена от момчетата, нещо очевидно чудовищно за майката, защото никога не го е преживявала. Но, ще кажете, с тази дъщеря тя се е сдобила благодарение на участието на зрял мъж. Да, но това не доказва, че е желала този зрял мъж, нито че има нагласа за обич към детето, нагласа, която да свързва бебето й с баща му; то може да бъде свързано само с любовната зависимост спрямо баба му по майчина линия. В този случай, развивайки се и насочвайки се към своя необичан и нежелан от майката родител, дъщерята служи, в качеството си на малко момиченце, за обект на пренос на собствената си майка, и тъй като развитието на либидото е възможно на всяка възраст, момичето става съперница на жената по отношение на мъжа й. Тези ситуации са патогенни за момичетата.
Да видим как стоят нещата при момчето, което е било възпитавано от ранна възраст без мъж вкъщи. То бива, както момичето, още от вътреутробния си, а после оралния и аналния живот, насърчавно във фалическата референция на взаимоотношенията, представлявана от майката, да изгражда образ на фалическото си тяло, който поддържа нарцисизма му. Но от гледна точка на либидото, то е едновременно пасивно в орално отношение, активно в орално речево отношение и анално и уретрогенитално във фалическо отношение в мъжкото си желание към майка си. Първичните му нагони, които са уретрогенитални в духа на центробежната мъжка динамика, могат чудесно да се развият и следователно да поддържат напълно мъжкия му нарцисизъм. По времето на възбраната върху инцеста то несъмнено ще има характерологични трудности; с пубертета и осъзнаването, че синовете не могат да изпълнят сексуалното си желание чрез генитално сливане с майката, то не получава истинска кастрация, а само информация, която го въвежда в обществото. Желанието му е потиснато, но не е нито изтласкано, нито сублимирано, тъй като, за да даде изтласкването креативно задоволяване на нагоните, е необходима сублимация. Живата му майка продължава да бъде инвестирана с любов от него, докато по отношение на секса, според силата на нагоните си, то търси задоволяване с временни партньорки. В случай че майката е починала или не е отрицателно настроена спрямо някоя от жените, с които младежът се вижда, той може да пожелае, както и всяко момченце желае, да има дете от тази жена, което всъщност е дете на едиповото желание, пренесено върху нея. Ако бебето, което се роди, е момче, той незабавно придобива нагласа на съперник спрямо него, защото то е неудобният трети за връзката му с жената, и се връща към дуалната връзка със собствената си майка, пренебрегвайки майката и детето. Ако е момиче, той може да бъде за известно време възнаграден, въпреки че гледа на телесната връзка на кърмачето с майка му като на част от жена му, част, отнета от оралното му желание за цялата й личност. Развивайки се, момиченцето ще му обръща внимание поради факта на своето желание, но той няма да има бащинско отношение към него. Винаги ще проявява склонност да приравнява момичето със собствената си майка, бабата на детето по бащина линия, установявайки съперничество между майка си и жена си в областта на грижите за детето. Колкото до сина му, за него той поначало е съперник по отношение на жена му, но и по отношение на баба си по бащина линия, когато тя нормално инвестира в своите внуци, все едно дали са момчета или момичета. Бащата впрочем е много по-чувствителен към избора на собствената му майка спрямо сина му и тъкмо тогава изживява към сина си убийственото едипово съперничество, което никога не е изживявал към друг мъж. Що се отнася до момченцето, чийто баща е така устроен в своя нарцисизъм, то не може да го инвестира с любов, защото, за да се интересува момченцето от баща си, бащата е този, който трябва да му засвидетелства специален интерес, обич и подкрепа в утвърждаването му чрез лични рисковани дейности в битовата и социална сфера, които майките са склонни да възпират и които правят момченцето много по-чувствително към помощта на бащата. Тъкмо чрез тази помощ то се превръща в мъж.