Женската сексуалност
- Автор: Долто Франсоаз
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Женската сексуалност». Краткое содержание книги:
Така при второто поколение се разбира ролята на отсъствието на бащата при първото поколение както за единия, така и за другия родител. Докато в същото време тези зрели хора, които не са имали баща, съзнателно смятат — и ви го казват, — че не са страдали от това. Но да оставим за момента проблема с първоначалното формиране на гениталните нагони.
През периода на първото детство до самостоятелността, която му позволява да ходи и стои изправено, детето е зависимо от всеки възрастен. Това предизвиква в усещането и действието на малкия човек разбиране на всяко поведение като следствие на зависимостта от възрастния, наблюдавано у него спрямо възрастния, извън него между възрастните, или наложено му от действията на възрастните. Детето приема всички тези отношения на зависимост като отношения на сродяване. Всяко сродяване в резултат на зависимост е разделително, в смисъл, че представлява двойка, която партньорите образуват, като за детето това е двойка в оралната и аналната дейност, където единият действа вместо другия, който го подтиква да действа. Единият от елементите доминира или е доминиран. Става дума за съотношение на сили, което не се подчинява само на връзката между обособени маси. При него малкият човек винаги е доминиран. Той е доминиран от възрастните, от които зависи оцеляването му, и заради двигателната си безпомощност и липсата на координация на движенията; това продължава повече или по-малко дълго според свободата на инициатива, която възрастният, предпазвайки го от големите опасности, все лак му предоставя.
Чрез слушането на речта на човешко същество в отговор на речта на друг човек, извън него — в противен случай имаме ситуацията доминиращ-доминиран — детето прониква в етиката на двойката, която, преди това, е магическа двойка, без етика. Две човешки същества са такива за него само ако са способни на сътрудничество или несътрудничество, уговорено чрез словото. И наистина, априори, щом проговори, детето се обръща към предметите и животните и доколкото те не му отговарят, започва да прави разлика между предметите, одушевените същества — животните и хората.
Това съответствие на допълващите се усещане и действие, породено от съдействието, оказано на неговите съчетани потребности и желания, или от отказа от страна на възрастния да задоволи желанията му, поддържа символния човешки живот само ако съществува човешка реч, от една страна, и ако, от друга страна, същността, изпълняваща майчинската функция, от която то зависи за всичко, има човешка прилика, когато я сравнява с други хора. Това ни помага да разберем особения случаи на деца, отгледани от животни, които се развиват, идентифицирайки се с тях, бидейки потенциално хора, и изгубват всяка възможна връзка със съществата от своя вид. Именно поради факта на символната човешка функция този резултат в еволюцията на детето го отделя от неговия човешки образ и от способността му да разпознава себеподобни другаде освен в животинския вид на самката, която го е закърмила, и на събратята му, които, благодарение на нея, са били в контакт с него. Необикновената пластичност на човешкото същество и в частност на неговия ларинкс му позволява да издава сигнали от същия вид като призивите на животните. Така онова, което би могло да стане език в контакт с код на човешкия език, прави невъзможно за отгледаното от животни човешко същество да бъде някога въведено в езика на зрелите хора дори в случай, че бъде намерено и прибрано от тях.