Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Бийн поиска отряд със скромна численост, но да може да избере хората си от различни служби. Само два изтребителя-бомбардировача, два патрулни катера, неколцина сапьори, два леки бронетранспортьора, двеста войници и достатъчно хеликоптери за пренасянето на всичко освен на самолетите и корабите.
— И възможност да поръчваме всичко, което ни хрумне в последствие. Спасителни лодки например. Силни експлозиви, за да се упражняваме във взривяване на скали и мостове. Каквото се сетя друго.
— Добре, но няма да влизате в бой без разрешение.
— Разрешение ли? От кого?
— От мен.
— Но ти не си чакри — изтъкна Бийн.
— Функцията на чакрито е да ми осигурява всичко, от което имам нужда. Планирането е изцяло в мои ръце.
— Хубаво е да знам кой командва. — Бийн се изправи. — Най-голяма полза ще има, ако получа достъп до всяка възможна информация. Както при Ендър.
— Мечтай си.
Бийн се засмя:
— Мечтая си за подробни карти. И за точна оценка на положението в тайландската армия.
Суриявонг се замисли.
— Нима изпращаш войниците си на бой със завързани очи? — попита Бийн. — Надявам се, че съм единственият.
— Докато се уверя, че наистина си мой войник, ще останеш с превръзка на очите. Но… ще получиш картите.
— Благодаря.
Бийн се досещаше от какво се опасява Суриявонг — че ще използва информацията, за да създаде алтернативна стратегия и да убеди чакри, че ще върши по-добра работа като главен стратег от Сури. Защото твърдението, че Суриявонг командва, беше опашата лъжа. Чакри Наресуан можеше да му има доверие и явно му беше възложил голяма отговорност, но той си оставаше главнокомандващ, а Суриявонг му беше подчинен. Затова Сури се боеше от Бийн — да не го измести.
Скоро щеше да се убеди, че Бийн не се интересува от дворцови интриги. Доколкото си спомняше, във вените на Суриявонг течеше царска кръв. Но благодарение на многоженството последните няколко крале на Сиам имаха толкова потомци, че трудно можеше да си представиш тайландец без благородно потекло в една или друга степен. Преди векове Чулалонгкорн наложил правилото, че принцовете са длъжни да служат на държавата, но нямат право на високи постове. Суриявонг трябваше да посвети живота си на Тайланд и това беше въпрос на чест, но щеше да запази мястото си във войската само докато началниците му не решат, че има по-добър за тази работа.
След като Бийн вече знаеше кой го държи в затъмнение, щеше да му е много лесно да провали Сури и да заеме мястото му. Все пак Суриявонг беше поел задължението да изпълни обещанията на Наресуан към Бийн. Съзнателно бе нарушил заповедите на чакри. Достатъчно беше Бийн да използва някоя задна вратичка — връзките на Питър например — за да уведоми Наресуан, че Суриявонг не му е дал онова, от което се нуждае. Щяха да направят разследване и първите семенца на съмнението в Суриявонг щяха да бъдат посети.
Бийн обаче не искаше да заеме мястото на Суриявонг.
Искаше отряд, който да обучи да се бие толкова умело, толкова находчиво, толкова ефикасно, че когато се свърже с Петра и я открие, да може да действа мълниеносно и да я измъкне жива. Със или без разрешението на Сърдиткото. Щеше да помага на тайландската армия, доколкото може, но имаше свои цели и те не бяха свързани по никакъв начин с изграждането на военна кариера в Тайланд.
— Още нещо — добави той. — Трябва да приема някакво име, докато съм тук. Самият факт, че съм дете и чужденец, е достатъчен да събуди подозренията на Ахил.
— Какво име предпочиташ? Защо не Суа? Означава „тигър“.
— Имам по-добро предложение. Боромакот.
Суриявонг се озадачи, но бързо си спомни името от историята на Аютхая, древния тайски град-държава, предшественик на Сиам.
— Това е името на упарата, който изместил от трона апхай, законния наследник.
— Просто си спомних какво означава името: „В урната. В очакване на кремация“. — Бийн се усмихна. — За Ахил аз съм мъртвец.
Суриявонг се успокои:
— Както искаш. Реших, че като чужденец ще ти е по-удобно с по-късо име.
— Защо? Няма да се налага да го казвам.
— Ще трябва да го пишеш.
— Няма да издавам писмени заповеди, нали съм пряко подчинен на теб. Освен това Боромакот звучи забавно.
— Имаш познания по тайландска история.
— Във Военното училище много се интересувах от Тайланд. Нация от хора, които умеят да оцеляват. Древните таи успели да се докопат до богатствата на Камбоджанската империя и се разселили из цяла югоизточна Азия, без никой да забележи. Били завладени от Бирма, но когато се освободили, станали най-голямата сила в региона. След това, когато другите страни попаднали под европейско влияние, Тайланд успял да разшири границите си, а и дори след като загубил Камбоджа и Лаос, запазил ядрото си. Мисля, че Ахил ще установи онова, с което са се сблъсквали всички предишни нашественици — че тайландците не се дават лесно, а дори когато ги победиш, трудно се управляват.