Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Петра знаеше, че това не е просто ласкателство. Бе наистина смело пакистански учен да напише история на индийския субконтинент, без да възхвалява исляма и да обявява хиндуизма за примитивна религия.
Вахаби вдигна ръка:
— Написал съм го като учен. Сега изразявам мнението на народа. Надявам се, книгата ми не ви е подвела, че се стремя към някаква донкихотовска мисия за обединяване на Индия. Пакистан е решен да запази чистотата си.
— Моля, не си вадете прибързани заключения. Съгласен съм с вас, че повторното обединение е невъзможно. Всъщност това е безсмислена дума. Индуси и мюсюлмани никога не са били единни освен под чуждо владичество, тъй че как биха могли да се обединят повторно?
Вахаби кимна и изчака Ахил да продължи.
— Онова, което открих в книгата ви, бе силното чувство за величие, присъщо на индийския народ. Тук са възникнали велики религии. Родени са велики мислители, които са променили света. И въпреки това вече двеста години, когато хората говорят за велики сили, никога не вземат предвид Индия и Пакистан. Никога не са ги зачитали. Това ви ядосва и натъжава.
— Повече ме натъжава, но все пак аз съм стар човек и темпераментът ми се е поукротил.
— Когато Китай се размърда, светът трепери, но никой не обръща внимание на Индия. Ислямският свят се разтриса, когато Ирак или Турция, Иран или Египет наклонят везните на една или друга страна, но никой не счита Пакистан, устоявал твърдо позициите си през цялата си история, за лидер. Защо?
— Ако знаех отговора, щях да напиша друга книга.
— В далечното минало има много причини, но всички се свеждат до едно. Индийският народ никога не е постигал нищо заедно.
— Пак приказки за единство.
— В никакъв случай. Пакистан не може да заеме полагащото му се място на лидер в ислямския свят, защото винаги когато се обърне на запад, чува тежките стъпки на Индия зад гърба си. Индия не може да заеме полагащото й се място на изток, защото пакистанската заплаха й пречи.
Петра се възхити на тази умела манипулация.
— Вярата в Господ е вкоренена в Пакистан и Индия по-силно, отколкото където и да било другаде. Не случайно тук са възникнали велики религии или са достигнали най-чистата си форма. Пакистан обаче пречи на Индия да достигне величието си, на изток, а Индия пречи на Пакистан да достигне величието си на запад.
— Вярно е, но няма как да се реши — отвърна Вахаби.
— Напротив. Нека да ви напомня друг случай от историята, само няколко години преди създаването на Пакистан като държава. В Европа две велики нации се противопоставили една на друга — Хитлерова Германия и Сталинска Русия. Тези двама властници са били чудовища, но са осъзнали, че съперничеството държи ръцете им вързани. Никоя от двете страни не можела да постигне нищо, докато другата заплашвала да се възползва от всяка слабост.
— Сравнявате Индия и Пакистан с Хитлер и Сталин?
— В никакъв случай, защото досега Индия и Пакистан са показали по-малко здрав разум и по-малко самообладание от тези двама изверги.
Вахаби се обърна към помощника си:
— Както винаги, Индия измисли нов начин да ни обиди.
Адютантът стана и му помогна да се изправи.
— Господин премиер, мислех ви за мъдър човек — не се обезкуражи Ахил. — Никой не може да види жеста ви. Никой няма да ви цитира. Не губите нищо, като ме изслушате, а ако си тръгнете, ще изпуснете много.
Петра се удиви от тази остра реплика. Дали Ахил не отиваше твърде далеч с прямия подход? Всеки нормален човек би се извинил за неуместното сравнение с Хитлер и Сталин. Но не и Ахил. Е, този път определено стигна твърде далеч. Ако тази среща се провали, цялата му стратегия отиваше на боклука.
Вахаби не седна.
— Казвайте, каквото имате да казвате. И бързо.
— Хитлер и Сталин изпратили външните си министри, Рибентроп и Молотов, и въпреки взаимните нападки, подписали пакт за ненападение и си поделили Полша. Вярно е, че след две години Хитлер нарушава договора, което причинява смъртта на милиони хора и довежда до провала на Хитлер, но това няма значение за сегашната ситуация, защото за разлика от онези двама диктатори, вие с Чапекар сте достойни мъже — и двамата сте индийци и служите вярно на Господ.
— Да кажете, че с Чапекар служим на Господ е богохулство за единия или другия, или и за двамата.