Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— Ще замина, но как ще ти пиша, когато постоянно си мениш електронните адреси?
Той й каза името на архива си в един безплатен сървър и кода за достъп. Тя ги запомни.
— Още нещо — добави Бийн. — В Грийнсбъро Питър спомена, че е чел докладите ти.
— Според мен лъжеше.
— Според мен от реакцията ти личи, че независимо дали ги е чел, такива доклади съществуват и ти не искаш да ги прочета.
— Прав си. Съществуват и не искам да ги четеш.
— Това е другата причина да искам да останеш жива.
Тя почервеня от гняв.
— Не ми ли вярваш, като ти казвам, че в тези доклади няма нищо, което трябва да знаеш в момента?
— Трябва да знам всичко за себе си. Силните страни и слабостите си. Ти знаеш за мен неща, които си казала на Граф, а криеш от мен. Продължаваш да премълчаваш. Държиш се като моя господарка, която може да взема решения вместо мен. Това означава, че изобщо не сме равноправни партньори.
— Чудесно — измърмори Карлота. — Правя всичко за твое добро, но виждам, че ти не го схващаш по този начин.
Държеше се хладно, но Бийн я познаваше достатъчно, за да се досети, че не е толкова ядосана, колкото огорчена и разстроена. Беше грубо от негова страна, но в името на сигурността й, трябваше да я отпрати и да не поддържа близки контакти с нея, докато разбере какво става в Банкок. Спречкването заради доклада й щеше да я принуди да си тръгне. Наистина му беше съвестно, че я пропъжда така.
След петнайсет минути сестра Карлота вече пътуваше към летището. След девет часа получи съобщение от нея в тайния си архив. Беше в Манила и щеше да се скрие в тамошната католическа мисия. Нямаше нито дума за скарването, ако можеше да го определи като такова. Само кратко споменаване за „Признанието на Лок“, както го наричаха журналистите. „Бедничкият Питър — пишеше Карлота. — Толкова дълго действа в анонимност, сега ще му е много трудно да понесе последствията от писанията си.“
Бийн изпрати отговор на анонимния й адрес във Ватикана: „Само се надявам да е достатъчно умен, за да се махне от Грийнсбъро. В момента има нужда да управлява някоя малка страна, за да натрупа административен и политически опит. Или поне да му поверят канализацията на някой град.“
„А на мен ми трябват войници, които да командвам — помисли си. — Затова съм тук.“
Мълчанието продължи със седмици след заминаването на Карлота. Стана ясно, че каквото и да ставаше, не е свързано с Ахил, защото досега Бийн щеше да е мъртъв. Нямаше връзка и с разкриването на истинската самоличност на Лок — затъмнението бе започнало, преди Питър да публикува изявлението си.
Бийн се стараеше да си намира що-годе смислени занимания. Макар че нямаше достъп до военните топографски карти, можеше да изучава сателитните снимки на територията между Индия и Тайланд — планините в северна и източна Бирма, крайбрежието на Индийския океан. Индия имаше значителен флот според регионалните стандарти — дали щяха да се опитат да проникнат през Малакския пролив и да нахлуят в сърцето на Тайланд откъм залива? Трябваше да се подготви за всяка възможност.
В мрежата можеше да се намери основна информация за индийската и тайландската армия. Тайланд имаше добре въоръжени военновъздушни сили — имаше шанс да постигне въздушно превъзходство и да защити базите си. Затова беше от ключово значение да разположат тактически резерви от самолети по цялата територия на страната, а също екипажи, гориво и резервни части. Това заедно с мините беше най-добрата защита срещу морски десант.
Друга слабост на Индия бяха пътищата за доставка и фронтовете на настъпление. Тъй като индийската военна стратегия несъмнено щеше да зависи от хвърлянето на многочислени, неудържими войски срещу врага, основна цел на отбраната бе да държи тези войски гладни и да ги подлага на постоянни кратки нападения от въздуха или от партизански отряди. И ако индийската армия достигне плодородната долина на Чао Прая или платото Аорай — което бе много вероятно — трябваше да завари тези области напълно лишени от хранителни запаси.
Това бе жестока стратегия, защото тайландският народ щеше да страда заедно с индийската армия — всъщност повече. Затова нещата трябваше да се нагласят така, че реколтата да бъде унищожена в последния момент. Доколкото бе възможно, трябваше да евакуират жените и децата в отдалечени райони или дори в бежански лагери в Лаос и Камбоджа. Не че индийската армия щеше да се спре пред границите, но пресечената местност можеше да я забави. Съществуването на многобройни изолирани цели щеше да принуди индийците да разделят силите си. Едва тогава тайландците можеха да си позволят да извършват набези над отделни индийски подразделения или дори да влизат в открит бой, когато постигнат временно числено превъзходство с добра въздушна подкрепа.