Сянката на хегемона

Пое риска да не закрива тези електронни адреси, всеки от които съдържаше препратка към друг анонимен, непроследим в мрежата. Можеше да проверява пощите и да чете посланията, без да оставя следи. Обаче нито защитите бяха непреодолими, нито кодовете — неразгадаеми.

Сега можеше да си позволи малко по-голяма непредпазливост по отношение на ровенето в мрежата, най-малкото защото местоположението му вече бе известно на хора, чиято надеждност не можеше да прецени. Няма смисъл да се кахъриш за петата ключалка на задната врата, когато предният ти вход е отворен.

В Банкок го посрещнаха приятелски. Генерал Наресуан му обеща, че никой няма да узнае истинското му име, че ще получи войници, които да обучава, информация от разузнавателните служби и че тайландските военни постоянно ще търсят съвета му.

— Много сериозно приемаме оценката на Лок, че Индия би могла да бъде заплаха за тайландската сигурност, и естествено, ще имаме нужда от помощта ти при изготвяне на плановете ни за отбрана.

Топло и учтиво отношение. Бийн и Карлота бяха настанени в генералски апартамент в една военна база, получиха неограничени привилегии по отношение на храна и покупки, след което… ги забравиха.

Никой не им се обаждаше. Никой не търсеше съвет. Обещаната информация не идваше. Обещаните войници не им бяха изпратени.

Бийн знаеше, че не е разумно да пита. Обещанията не бяха забравени. Ако настояваше, това щеше да подразни Наресуан, щеше да го обиди. Само щеше да влоши положението. Нещо се беше случило. Бийн можеше само да гадае какво.

Отначало, разбира се, си помисли, че Ахил някак си е проникнал в тайландското правителство, че сега агентите му знаят къде се намира Бийн и смъртта му е неизбежна.

Затова отпрати Карлота.

Сцената не беше приятна.

— Ела с мен — настоя тя. — Няма да те спрат. Махни се оттук.

— Няма да си тръгна. Може би се е случило нещо непредвидено в местната политика. На някого не му харесва, че съм тук — може би на Наресуан, може би на друг.

— Ако се чувстваш достатъчно сигурен, за да останеш, няма причина и аз да си тръгна.

— Тук вече не можеш да се представяш за баба ми. Фактът, че имам бавачка, отслабва позицията ми.

— Не на мен тия. Знам защо искаш да се отървеш от мен, но също така знам, че мога много да ти помогна.

— Ако Ахил вече знае къде съм, значи има достатъчно силни връзки в Банкок, за да ми попречи да избягам. Ти още можеш да се махнеш. Информацията, че с мен има възрастна жена, може още да не е достигнала до него. Скоро обаче ще узнае и тогава ще поиска да те убие. Не искам да се притеснявам и за теб.